— Не ми харесва — подхвърли Итън.
— Нито пък на мен — каза Монроу и ме погледна. — Можеш ли да ни отведеш при останалите?
Поех си дъх и едва не повърнах. Следите от извършваните тук мъчения се бяха просмукали в пода и ми се струваше, че се опитвам да надуша нечия диря насред камара от разлагащи се трупове. Прилоша ми и отново се олюлях.
— Не и тук — отвърнах. — Може би в самите крила, като онова, от което излязохме.
— Трябва да го направим възможно най-бързо — каза Монроу. — Вие пазете, а аз ще се оправя с вратите.
Първо опитахме южната врата. Монроу се зае с ключалката, докато Конър и Итън се оглеждаха на всички посоки. Сега вече и Нев, и Мейсън бяха във вълчия си образ. Те обикаляха около малката ни групичка и душеха въздуха, оголили зъби и присвили уши назад заради адското зловоние, което тегнеше навсякъде.
Монроу отключи вратата и аз го последвах. Макар и тук да се носеха неприятни миризми, те не бяха така задушаващи, както в Залата. Не бях направила и няколко крачки по коридора, когато си възвърнах човешката форма.
— Това крило е празно — казах. — Да опитаме следващото.
— Нищо, а? — попита Конър, когато двамата с Монроу се върнахме в Залата.
Монроу поклати глава.
— Кое ще пробваме сега? — Конър изпъна рамене, без да престава да обхожда помещението с бдителен поглед.
— Западното крило — заяви Монроу и прекоси стаята.
Огледах се. Редът, по който Монроу бе решил да отваря вратите, означаваше, че ще претърсим северното крило чак накрая, само ако не намерехме нищо в останалите. То се намираше най-близо до олтара… а аз изобщо не исках да се приближавам до камъните, оплискани с кръвта на майка ми. Дали тя щеше да се откроява сред кръвта на другите? И дали щях да рухна, ако усетех мирисът й да се излъчва от камъните?
Докато извръщах очи от жертвеника, ми се стори, че долавям някакво движение — сякаш през сенките, тегнещи под тавана, беше пробягала тръпка. Спрях и настойчиво се вгледах в мрака.
— Кала? — Итън се приближи до мен.
Почаках, вперила очи в мястото, където си мислех, че съм видяла движение, ала там имаше единствено сенки. Нервите ми бяха изопнати и ме караха да си въобразявам.
— Няма нищо — казах и побързах да настигна Монроу.
В този миг Нев прие човешката си форма.
— Надушвам Сабин зад тази врата. Има и други вълци.
Мейсън, който обикаляше около нас с ниско наведена муцуна, изскимтя.
— Колко са? — Конър още по-здраво стисна дръжките на мечовете си.
— Не съм сигурен — отвърна Нев. — Но Сабин не е сама.
— Ами останалите от глутницата ти? — попитах. — Рен вътре ли е?
— Ако е там, миризмата на другите вълци заглушава неговата. Изобщо не я усещам.
— Но усещаш Сабин? — сбърчи чело Итън.
— Тя има много характерно ухание — на жасмин. Лесно е да го уловиш дори сред много други.
— Ясно — рече Итън, а в очите му се промъкна любопитство. — Жасмин, значи?
— Може ли да си говорим за парфюми по-късно? — сопна се Конър. — При положение, че от другата страна най-вероятно ни очаква битка.
— Готови сме — каза Нев, след което отново се превърна във вълк, с наежена козина на врата и оголени зъби.
— Отварям — обади се Монроу. — Бъдете готови за всичко.
Ключалката изщрака и вратата се открехна. Аз също се преобразих и козината ми настръхна.
Коридорът, който по нищо не се различаваше от другите, беше празен.
— Коя врата? — прошепна Монроу, гледайки към Нев.
Долепил муцуна до земята и следван плътно от Мейсън, който бе присвил уши назад, Нев подмина първите две килии и като спря пред последната врата вдясно, се обърна към Монроу. Той кимна и натисна бравата, а Конър и Итън вдигнаха оръжия. Монроу обаче се поколеба.
— Отключено е — беззвучно оформиха устните му.
Търсачите се спогледаха мрачно и изпънаха рамене. Монроу бутна вратата.
Чух ръмженето миг преди два от възрастните вълци на Бейн да изскочат от килията. Първият се хвърли върху Конър, изскимтявайки, когато една кама потъна между ребрата му. Две от стрелите на Итън пък се забиха в гърдите на втория. Той също изскимтя и се приземи на пода, но се задържа на крака и се приготви за нова атака. Мейсън връхлетя отгоре му и двамата се запремятаха по земята — страховито кълбо от зъби и нокти, разкъсващи плътта на другия. Нев се хвърли да помогне на Мейсън, а Итън се втурна в стаята.