— Върви с него, Кала — каза Монроу. — Ако другите от глутницата са там, ще трябва да ги убедиш, че сме на тяхна страна.
Кимнах и прекрачих прага. Итън беше приковал поглед в трети от вълците на Бейн, приклекнал до безжизнената фигура, отпусната пред една от стените. Побиха ме тръпки при вида на разпиляната тъмна коса и стройните крака, едва покрити с останките от разпокъсана рокля. Сабин. Тя не помръдваше и кръвта ми се вледени. Дали беше мъртва?
— Кала?
Обърнах се и сърцето ми замалко да изскочи от гърдите. Брин се взираше в мен с разширени от изумление очи. Беше прикована за стената, също както Мейсън и Нев. Лицето й бе изпито, бузите — хлътнали, а дрехите й бяха почти толкова дрипави, колкото и тези на Сабин. Гърлото ми се сви, когато си дадох сметка, че двете все още носят роклите, с които бяха облечени в нощта на съюза… или поне това, което бе останало от тях.
Изскимтях и тръгнах към нея, но гласът на Итън ме накара да спра.
— Дръпни се от момичето, ако ти е мил животът — каза той и се прицели във вълка на Бейн, който ръмжеше пред Сабин.
Стражът присви уши назад и без да откъсва поглед от Итън, се приведе над Сабин, зъбите му — на сантиметри от гърлото й. В ниското му, равномерно ръмжене съвсем ясно се долавяше садистична наслада.
Сабин простена тихичко и повдигна клепачи. Облекчението от това, че е жива, бързо бе заменено от ужас, когато челюстите на вълка се сключиха около шията й.
— Кала, направи нещо! — извика Брин, мъчейки се да се отскубне от оковите си. — Вълците на Бейн имат заповед от Ефрон да я убият, ако някой се опита да я спаси.
Обърнах се рязко и насочих вниманието си към другия Страж, ала Итън беше по-бърз. Със силен рев той запрати арбалета настрани и се нахвърли върху слисания вълк. Човек и Страж се сгромолясаха на пода. Итън изруга, когато челюстите на вълка се впиха в рамото му, и аз се втурнах към тях. Вълкът тъкмо се готвеше за нова атака, съсредоточил цялото си внимание върху Итън. Зъбите ми потънаха в рамото му и изхрущяха, когато стигнаха до костта. Шурна кръв, а Стражът изквича и се завъртя, за да ме нападне. Успях да избегна зейналата му паст, като се претърколих настрани. Това моментно разсейване бе всичко, от което Итън се нуждаеше — той извади камата си, хвърли се под вълка и я заби в гърлото му. Стражът потрепери конвулсивно, после замря. С един ритник Итън освободи камата си от безжизненото му тяло и то рухна на пода.
Закрила уста с длан, Сабин се взираше в Итън. Той се приближи до нея и предпазливо я докосна по рамото.
— Ранена ли си? — попита Търсачът и обходи тялото й с поглед, но пламна и побърза да се извърне, когато си даде сметка, че съдраната й рокля не скрива почти нищо.
— Не — прошепна тя, без да откъсва очи от него. — Кой си ти?
— Итън — отвърна той и се прокашля, опитвайки се да открие място, върху което беше безопасно да спре поглед. — Тук съм, за да ти помогна.
Сабин рязко си пое дъх.
— Ти си Търсач.
Итън кимна и най-сетне срещна погледа й.
— Но съм на ваша страна.
Едва не се задавих — не заради кръвта в устата си, а защото никога не си бях представяла, че мога да чуя подобни думи от него.
— Мислех, че ще умра — по бузите на Сабин се стичаха сълзи. — Сигурна бях, че ще умра. Той каза, че по-скоро ще ме убие, отколкото да позволи да го напусна.
— Кой го каза? — Итън протегна ръка и я докосна по бузата с разтреперани пръсти.
Вместо Сабин, отговори Брин:
— Ефрон.
— Ефрон Бейн? — Итън рязко отдръпна ръката си, сякаш внезапно си бе спомнил къде е, и се обърна към Брин. — Пазителят?
Брин кимна.
— Той… обича да държи Сабин близо до себе си. Мисля, че прие избора й като лично оскърбление.
— Какво имаш предвид с това „близо до себе си“? — смръщи се Итън; Сабин срещна погледа му и между тях сякаш се случи нещо.
Той стисна ръка в юмрук.
— Проклето да е това копеле!
Сабин извърна очи, а по бузата й се търкулна една сълза.
Възвърнах си човешката форма и направих крачка към нея.
— Какъв избор?
— Каза, че бих могла да положа нова клетва за вярност — по лицето й отново потекоха сълзи. — Да се отрека от теб и останалите от твоята глутница и да се върна в глутницата на Емил.
Избор. Пазителите или аз. Побиха ме тръпки.
— Но аз отказах — лицето на Сабин се разкриви за миг, преди тя да избърше мокрите си бузи. — Не знам защо си тръгна, Кала, ала онова, което причиниха на Ансел… знаех, че ще сторят същото и с Мейсън и Брин. Не можех да стана съучастница в подобно нещо.