— Останалите от глутницата трябва да са в това крило — рече Монроу. — Ако успеем да ги освободим, току-виж се оказало, че сме достатъчно силни, за да им дадем отпор. Може дори да се измъкнем.
— Надали всички ще се спасят — каза Конър.
— Нямаме друг избор — възрази Монроу.
— Той е прав — Итън зареди арбалета си. — Удари часът на последната съпротива. Знаех си, че рано или късно ще дойде и този миг.
— Не — заяви Сабин. — Няма да умра тук. Няма да доставя това удоволствие на Ефрон.
Тя отново се преобрази и нададе силен вой. Останалите от глутницата вирнаха муцуни и се присъединиха към бойния й вик. В отговор някъде над нас се разнесе воят на приближаващите Стражи, които отвръщаха на предизвикателството ни.
Воят на вълците сякаш вдъхна нов живот на отчаялите се Търсачи.
— Мога да запуша ключалката — Конър се хвърли към вратата. — Ако това наистина е единственият вход, ще спечелим малко време.
— Добра идея — каза Монроу. — Итън, вие с Конър и вълците останете тук. Кала, ти ела с мен.
С един последен поглед към останалите от глутницата ми, наобиколили Конър и Итън, които се занимаваха с ключалката на източната врата, аз последвах Монроу в северното крило. Поех си дълбоко дъх и потреперих, доловила под острия металически мирис сладкото ухание на горящи дърва.
— Какво има? — попита Монроу.
— Той е тук.
Силен вой проехтя зад нас и отекна в коридора. Косъмчетата по тила ми настръхнаха — разпознала бях зова за помощ на Мейсън. Миг по-късно чух и воя на Нев. Монроу ме погледна. Разнесе се дращене на нокти върху камъни, последвано от лай и ръмжене.
— Стражите. Успели са да проникнат в Залата.
— Намери го. Нека знае, че идваме. Аз ще кажа на другите да държат битката по-надалеч оттук, а после ще се върна за теб и останалите от глутницата. Кълна ти се.
Кимнах, преглъщайки страха си, и Монроу се втурна обратно в Залата с мечове в ръце.
Миризмата ме отведе до последната врата вляво.
„Моля те, бъди отключена. Моля те!“
Натиснах бравата и вратата се отвори. Тази килия беше по-голяма от останалите. Бръмчащи флуоресцентни лампи по тавана осветяваха яркия метал, който проблясваше тук-таме из нея. Топлият аромат на сандалово дърво, примесен с дъх на кожени дрехи, накара сърцето ми да се свие. Без дори да се замисля, се втурнах към фигурата, приклекнала в далечния ъгъл.
— Рен!
Обвих ръце около раменете му и го привлякох към себе си.
— Кала — промълви той; челото му почиваше върху шията ми, ръцете му ме прегръщаха през кръста.
— Ранен ли си? — прошепнах, без да го пускам, преливаща от облекчение, че е жив.
— Не.
— Слава Богу! — при тези думи се отдръпнах лекичко и опитах да овладея дишането си; сърцето ми биеше толкова силно, че едва чувах собствения си глас. — Не разполагаме с много време. Сега не мога да ти обясня, но трябва да се махаме оттук.
Рен ме погледна и изведнъж усетих, че ме придърпва към себе си. Трескавите му устни откриха моите и опариха кожата ми. Заля ме дъжд от спомени, които заплашваха да ме удавят в порой от чувства.
Рен.
Това бе онзи Рен, когото познавах от толкова отдавна. Мъжът, за когото трябваше да се омъжа. Младият алфа на Бейн. Моят съперник и приятел. Онзи, с когото заедно щяхме да поведем новата глутница. Воин като мен. Вълк като мен.
Отвърнах на целувката му, а очите ми се наляха със сълзи. Приливната вълна на миналото ме повлече и аз се притиснах до него. Не знаех какво би трябвало да мисля или да изпитвам. Знаех единствено колко прекрасно бе отново да бъда до него. Докато бях в прегръдките му, мисълта ми се върна към онова, което ми бе предначертано, но не се бе сбъднало. Към едно време, когато не подозирах, че лъжите са лъжи. Когато вярвах, че знам къде е мястото ми в света. Частица от мен копнееше за тази увереност, за живота, който бих могла да имам, ако светът ми внезапно не бе потопен в хаос.
Рен се отдръпна и съзерцавайки ме, бавно проследи очертанията на лицето ми. Другата му ръка намери моята и пръстите му докоснаха халката от бяло злато, която ми бе подарил.
— С мен — прошепна той. — Мястото ти е с мен.
Буцата, заседнала в гърлото ми, бе прекалено болезнена, за да мога да кажа каквото и да било, даже и да бях в състояние да намеря подходящите думи. Колко обещания бях дала, само за да ги наруша след това? Колко много му бях отнела, като избягах?