Выбрать главу

— Какво би могло да бъде по-лошо от това да приеме протегнатата ръка на едно чудовище? — разнесе се глас и някой излезе от сенките на прага.

Сърцето ми едва не изскочи, когато разпознах Емил Ларош — за разлика от високия си, строен син, той бе широкоплещест и набит, с мускулесто, космато тяло. Алфата на Бейн прикова поглед в мен. Макар самият той да бе в човешка форма, до него имаше трима вълци — Дакс, Фей и Козет. Сърцето ми замалко да се пръсне, когато те заръмжаха, впили очи в мен. В пълните им с омраза погледи безпогрешно прочетох мисълта, която отекваше в съзнанието им.

Предателка.

Не исках да приема очевидната истина, която прозираше зад оголените им зъби, настръхналата козина и пълните с ненавист погледи, които те не сваляха от мен.

„Избор. Предложили са им избор. Също като на Сабин.“

Трима от моята глутница се бяха обърнали срещу мен. Сега те бяха част от глутницата на Емил. Избрали бяха Пазителите пред своите приятели.

„Защо?“

Очите ми отново потърсиха Рен. Пръстите му продължаваха да ме стискат с всичка сила. На него също му бяха предложили избор. Стомахът ми се сви мъчително и за миг помислих, че ще повърна. Долавях болката, скрита зад гнева му и знаех, че всъщност не иска да ме нарани, че бе избрал Пазителите само защото го бях изоставила. Защото бях предала някой, който ме обичаше. Излъгал бе заради мен и те го бяха измъчвали. Бяха го прекършили и вината бе моя. Какъв друг избор би могъл да направи?

— Емил — дрезгавият глас на Монроу ме накара да отместя поглед от Рен.

Лицето на Търсача бе почти неузнаваемо, очите, които се взираха в Емил, бяха потъмнели от бездънна ярост.

Емил продължаваше да се усмихва.

— Нямаш представа колко се надявах един ден отново да се видим, Монроу. Благодаря ти, че дойде.

Монроу не отговори, ала ръцете му затрепериха.

Емил се обърна към Рен и заговори със спокоен, кадифен глас.

— Рение, запознай се с мъжа, който уби майка ти.

Рен отпусна ръце, а кръвта се отцеди от лицето му.

Освободена от хватката му, аз побързах да се дръпна настрани и приклекнах до стената. Очите ми се стрелкаха между Рен, Монроу и вратата, препречена от Емил и тримата вълци. Пътят ни за бягство бе отрязан.

Монроу си пое дъх със съскане.

— Ти, лъжливо копеле!

В празнотата на очите му заблестяха сълзи.

Смехът на Емил отекна в килията като трошене на кости.

— Лъжи? Наистина ли вярваш, че Корин щеше да загине, ако не беше ти?

Монроу изкрещя и се нахвърли отгоре му, но Рен беше по-бърз. Преобразявайки се във въздуха, той се метна между баща си и Търсача. При вида на тъмносивия вълк, приклекнал с оголени зъби пред Емил, Монроу се поколеба и загуби устрема си. Вместо да продължи, той отскочи встрани, избягвайки челюстите на Рен.

— Надмощието май е на моя страна, стари приятелю — ухили се Емил, докато Рен бавно се приближаваше към Монроу, така че да го приклещи до стената в дъното на килията.

— Ще видим — отвърна Търсачът, без да изпуска Рен от очи.

Мускулите на вълка бяха напрегнати, ръмженето — разлютено. Знаех, че всеки миг ще се нахвърли върху Монроу, жаден да пролее кръвта, която според него щеше да отмъсти за смъртта на майка му.

— Рен, недей! — изкрещях. — Монроу не е убил майка ти. Опитал се е да я спаси!

— Убий кучката, Дакс — изсъска Емил и ме посочи. — Веднага.

Дакс тръгна към мен, оголил острите си като бръснач зъби в ръмжене. Досега никога не се бях замисляла за това колко едър бе той във вълчия си образ. Никога не си бях представяла, че ще ми се наложи да се бия с него. Най-добрият воин от младите Бейн. Докато гледах как мускулите му играят под козината, си дадох сметка, че той е най-масивният вълк, който бях виждала някога. Преобразих се и стъпих здраво на пода, с настръхнала козина. Той ме превъзхождаше по размер и сила, но аз бях по-бърза.

Мозъкът ми започна да негодува още докато се мъчех да измисля как да се защитя.

„Не искам да убивам Дакс. Как бих могла да убия Дакс?“

Той вече бе на няколко крачки от мен — разстояние, което можеше да преодолее с един-единствен скок. Изръмжах, но въпреки това се опитах да го разубедя телепатично:

— Не го прави.

— Сама си постла така, Кала.

Дакс приклекна. Мускулите му се напрегнаха, готови за скок, зъбите му се оголиха.