Дори те бяха огромни!
Остро ръмжене огласи килията и Дакс се поколеба. Обърна се, чул повика на Рен, и очите им се срещнаха. Той издаде кратък, объркан лай и премести поглед от Рен към Емил.
Рен не бе отворил ума си за мен — единствено Дакс можеше да го чуе, но аз жадувах да разбера какво се случва между двамата.
— Не се бъркай, момче! — сопна се Емил на сина си.
Дакс отстъпи. Направих крачка към вратата и се поколебах дали да не опитам да избягам. Ала това би означавало да изоставя Монроу, нещо, което отказвах да сторя.
— Аз съм твоят алфа — рече Емил, оголвайки зъби срещу Дакс. — Убий я. Убий я и заеми мястото си като втори в глутницата.
Дакс отново се обърна към мен. По жаждата за кръв, която гореше в очите му, разбрах, че този път няма да се поколебае. Дошъл бе моментът да захвърля всички съмнения, възпиращи ме от схватка с вълк, който доскоро бе част от глутницата ми. Трябваше да го направя още сега. В противен случай бях обречена.
— Назад, пухчо! — Конър нахлу през вратата и се хвърли между мен и Дакс, размахал мечовете си. — Неприятно ми е да развалям купона, но е време да си вървим. Не че не бяхте прекрасни домакини.
Дакс се втурна напред, ала с едно мълниеносно движение Конър го избегна и заби меча си в рамото му. Дакс направи втори опит, но Конър бе също толкова бърз като него и успя да му нанесе още два удара. Масивният вълк изскърца със зъби и залая яростно, докато Конър го обикаляше, въртейки оръжията си със зашеметяваща скорост.
Ръмжейки, Фей и Козет тръгнаха към нас.
— Не! — изкрещя Емил. — Забравете момичето. Мъжът е този, който ни трябва. Дакс, отстъпи! Пуснете другите да си вървят — път за бягство така или иначе няма.
И като се обърна към Монроу, добави:
— Сега имаме по-важна работа. Лична работа.
Дакс бавно се отдръпна от нас, без да престава да ръмжи. Фей и Козет заеха позиции от двете страни на Рен, препречвайки пътя за отстъпление на Монроу.
— Конър — твърдо каза Монроу, когато четирите вълка го обградиха. — Вземи Кала и бягайте.
Конър го зяпна с обезумял поглед.
— Не!
— Върви, Конър! — Монроу не откъсваше очи от Рен. — Това е заповед.
— Няма да го направя! — гласът на Конър трепереше. — Не си заслужава. Не може да си заслужава.
— Напротив — тихо отвърна Монроу. — Знаеше, че и това може да се случи. Изведи Кала оттук. И дори не си и помисляй да се върнеш за мен.
Толкова бях потресена, че си възвърнах човешкия образ.
— Не!
Емил избухна в смях. Рен все още бе приклекнал между баща си и Монроу и оловносивите му очи припламнаха, когато видя Търсача да свежда мечовете си.
— Няма да сторя зло на момчето — рече Монроу. — И ти го знаеш.
— Така и предположих — каза Емил и погледна към ръмжащите млади вълци. — Погрижете се да не може да избяга. Време е Рен да отмъсти за майка си.
— Рен, недей! Той лъже. Всичко е лъжа! — изпищях аз. — Ела с мен!
— Тя вече не е една от нас — изсъска Емил. — Спомни си как постъпи с теб, как обърна гръб на всички ни. Подуши въздуха, момче. Тя вони на Търсачи. Тя е предателка и уличница.
Той ме изгледа яростно и свирепият пламък в очите му ме накара да отстъпя.
— Не се тревожи, хубавице. Ще дойде и твоят ден. И то по-скоро, отколкото предполагаш.
Внезапно усетих, че политам настрани — Конър ме бе сграбчил за ръката и ме дърпаше към вратата, която вече никой не охраняваше.
— Не можем да го изоставим! — изкрещях.
— Нямаме друг избор — Конър залитна и се блъсна в мен, когато опитах да се освободя, но бързо си възвърна равновесието и обви ръце около кръста ми.
— Остави ме да се бия! — съпротивлявах се аз; трябваше да се върна, но не исках да нараня Търсача, който ме теглеше към вратата.
— Не! — лицето на Конър бе като издялано от камък. — Нали го чу! Трябва да се махаме. И ако се преобразиш, кълна се, ще те нокаутирам!
— Моля те!
Очите ми запариха, когато видях зъбите на Рен да проблясват, а дъхът ми спря, когато Монроу пусна мечовете си на земята.
— Какво прави! — извиках и се дръпнах, така че Конър да не може да ме сграбчи отново.
— Това е неговата битка — с мъка процеди той. — Ние нямаме място в нея.
Рен отскочи назад, когато оръжията издрънчаха на пода пред него. Въпреки че козината по гърба му все още бе настръхнала, ръмженето му стихна.
— Чуй ме, Рен — без да обръща внимание на другите вълци, които се приближаваха към него с жестока неумолимост, Монроу приклекна, така че погледът му да се изравни с този на Рен. — Все още имаш избор. Ела с мен и ще разбереш кой си в действителност. Остави всичко това зад себе си.