— Вътрешен портал в „Едем“ — ахна Итън, взирайки се в магическата врата. — Ти успя. Наистина успя!
— На драго сърце ще изслушам възторжената ти оценка по-късно. Сега обаче трябва да се махаме.
— Глутницата ми! — побързах да се изправя аз.
— Заемам се — Итън скочи от олтара и като преметна арбалета през рамо, извади мечове и си запробива път през множеството с викове. — Представлението свърши, деца! Време е да се изпаряваме оттук!
Мейсън размаха уши и нададе дълъг, радостен вой при вида на проблясващия портал. Нев се обърна и хукна към олтара, Брин пусна гърлото на противника си и също се втурна към нас. Сабин обаче беше прикована към южната стена и се отбраняваше срещу три вълка наведнъж.
— Дръж се, Сабин! — изрева Итън. — Идвам!
— Кала, не позволявай на Стражите да се доближат до Адна! — нареди Конър, след което последва Итън, отблъсквайки Стражите, които се опитваха да спрат отстъпващите вълци от глутницата ми.
Преобразих се и се заех с онези, които по някакъв начин успяваха да се промъкнат покрай него.
Итън стигна до Сабин и с няколко умели удара на мечовете си отклони вниманието на двама от противниците й.
— Бягай! — изкрещя той, когато Сабин довърши третия си нападател. — Аз идвам след теб.
Сабин се втурна покрай него и се насочи към олтара. Итън прониза един от Стражите, но в този миг челюстите на другия се сключиха около ръката му. Той изруга, мъчейки се да се отскубне, ала вълкът нямаше никакво намерение да го пусне и заби зъби още по-дълбоко. Итън хвърли меча, който държеше в свободната си ръка, и извади една кама. Вълкът все още бе вкопчен в него, когато острието потъна в окото му. Той рухна на земята и Итън се затича, препъвайки се, към портала, а от ръката му шуртеше кръв.
— Пазя ти гърба! — викна му Конър и също започна да отстъпва, посичайки един вълк и забивайки юмрук в муцуната на друг.
— Насам! — провикна се Адна, махайки с ръце. — През портала! Трябва да го затворя, преди някой от тях да е успял да премине.
Мейсън, Нев и Брин вече бяха скочили през изпълнената със светлина врата, а Сабин чакаше до мен. Щом Итън стигна до портала, тя се преобрази и обви ръка около кръста му, за да му помогне да мине от другата страна.
— Давай, Кала — каза Адна и огледа стаята. — Конър, къде е баща ми?
— Давай, Кала — Конър повтори думите й, побутвайки ме към блещукащата врата.
Докато прекрачвах, хвърлих поглед през рамо и го видях как притегля Адна към себе си и й прошепва нещо. Лицето й се сгърчи и тя щеше да падне, ако Конър не я бе задържал. Той я вдигна на ръце и я пренесе през портала, далеч от битката.
Ноктите ми задраха върху чакъл, хладен предутринен въздух изпълни дробовете ми. Това бе вкусът на свободата, ала облекчението бе кратко и примесено с горчивина.
Чувах как Адна ридае зад мен, чух и мекия шепот на Конър:
— Трябва да затвориш портала, Адна. Моля те.
Вълчето ръмжене и нейният писък достигнаха до ушите ми в един и същи миг. Рязко се обърнах, готова за ново сражение. Двама Стражи бяха скочили през портала. Единият бе затиснал Адна и челюстите му щракаха на сантиметри от лицето й, докато тя се мъчеше да се отскубне, а другият се биеше с Конър.
Хвърлих се към Адна и с крайчеца на окото си видях как покрай мен профучават размазани силуети. Нев и Мейсън връхлетяха върху вълка, срещу когото Конър тъкмо вдигаше мечовете си, и го разкъсаха на парчета, обливайки земята с дъжд от козина и кръв.
В същото време аз захапах другия Страж за хълбока, мъчейки се да го откъсна от Адна. Той тъкмо бе извъртял озъбената си муцуна към мен, когато внезапно изскимтя, потрепери конвулсивно и се отпусна безжизнено. Адна изпъшка и блъсна тялото му настрани, разкривайки окървавената кама, с която го бе пронизала. Без да губи и миг, тя се втурна към отворения портал, прикляквайки, когато през него нахлу още един вълк, а после махна с камите си пред вратата. Блещукащата светлина, която озаряваше мрака, примига, а аз се нахвърлих върху новия натрапник. Стоварихме се на земята и се хързулнахме по чакъл, който дращеше дори през дебелата ми козина. Когато най-сетне спряхме да се плъзгаме, другият вълк опита да се откопчи, но аз му попречих. Макар и да се целех към врата му, успях да сключа челюсти около предния му крак. Той изскимтя и отново направи опит да се отскубне, но така само ме накара още по-здраво да впия зъби в плътта му. Арбалетът на Итън пропя, а после се разнесоха три тъпи удара. Лаят на противника ми се превърна в болезнен вой и той се свлече на земята.