— Проклятие! — Нев се отдалечи, поклащайки глава.
Мейсън ми се усмихна натъжено и го последва.
Сабин ридаеше тихичко.
— О, Козет.
Итън се прокашля.
— Виж, ако тази Козет е останала, то е само защото я е било страх.
— Бояла се е да си тръгне повече, отколкото от това, което я очаква сега, когато мен ме няма? — изхлипа тя. — Вече не мога да я защитавам от Ефрон. Тя знае какво ще й…
— Избрала е познатото зло — каза Конър. — Случва се.
Сабин поклати глава и продължи да плаче.
— Близки ли бяхте? — тихо попита Итън.
— Аз… аз винаги съм гледала на нея като на сестра. Просто не мога разбирам…
— Кала — Брин взе ръката ми. — Ами Рен… ти…
Вдигнах длан.
— Не мога, Брин. Моля те.
Вина. Срам. Разкаяние. Същинска лавина от чувства се разби в мен. Не можех да понеса дори мисълта да обяснявам какво се бе случило.
— Добре — сбърчи чело Брин и се изправи. — Ще те оставя на мира.
И тя отиде при Мейсън и Нев.
— Итън, може ли да поговоря с Кала насаме? — каза Конър и приклекна до мен.
— Разбира се — отвърна Итън, докато следеше с поглед Сабин, която бе станала и бавно се отдалечаваше.
За разлика от Брин обаче, тя не последва останалите от глутницата, а залитайки се отправи към ръба на покрива. Итън тръгна след нея, като гледаше да не се приближава твърде много.
Конър се взря изпитателно в мен.
— Монроу ми каза, че с Рен сте били близки.
Въпреки болезнената буца, заседнала в гърлото ми, успях да кимна. Възможно ли бе нещата да станат по-ужасни? Не мислех, че съм в състояние да понеса още въпроси за нас с Рен.
— Нали чу какво каза Емил? — продължи Конър с нисък глас. — Точно преди…
Не можа да довърши и извърна поглед, опитвайки се да преглътне мъката си.
— Да — отвърнах вцепенено, без да разбирам какво значение има това.
Той се прокашля няколко пъти, преди да успее да продължи.
— Моля те да не казваш нищо за това, преди да съм имал възможност да поговоря с Адна.
Да не казвам нищо за кое? Изгубили бяхме Рен. Както и Монроу. Половината от глутницата ми се бе присъединила към Пазителите, а онези, които бяхме спасили, смятаха, че аз съм отговорна за загубите ни. Но нима можех да ги виня? В крайна сметка, това бе самата истина.
— Другите знаят — тихичко каза Конър. — А даже и да не знаят, пак приказват. Не е тайна, че Монроу обичаше Корин. Ала никой не знаеше за детето.
Детето.
Стори ми се, че сърцето ми ще се пръсне на хиляди късчета, когато истината най-сетне ме озари. Безкрайните въпроси на Монроу за Рен. Невероятните рискове, които бе поел в опитите си да го спаси. Начинът, по който бе положил оръжие пред настъпващия вълк.
Колко малко Рен приличаше на Емил. И как всъщност приличаше на Монроу. Ето защо Водачът ми се струваше толкова познат. Косата с цвят на кафе, издяланите линии на лицето.
Няма да сторя зло на момчето. И ти го знаеш.
Рен беше син на Монроу. Корин го бе помолила да я убие, защото й било наредено да роди дете. През месеците, в които планирали бунта, се влюбила в Монроу… във време, в което тялото й било освободено от магиите на Пазителите.
— Господи! — прошепнах, а по бузите ми потекоха сълзи. — Рен.
Син на Монроу — не на Емил — и въпреки това Страж.
Природата на майката винаги взема надмощие и предопределя природата на детето.
— В момента не можем да сторим нищо за него — каза Конър. — Ще ми се да не беше така. Но Монроу искаше Адна да научи. В случай че не се върне. Ще й кажа, ала сега не е най-подходящият момент.
Макар и с усилие, преглътнах буцата в гърлото си.
— Но… Как? Ами майката на Адна?
— Било е преди моето време — все така тихо обясни Конър. — Но съм чувал разни неща. След съюза, когато на Търсачите била заложена засада и Корин загинала, нещата били зле. Много зле. А най-тежко го понесъл Монроу. Толкова тежко, че замалко изобщо да не се съвземе. Мисля, че започнал здравата да пие. Проявявал опасно безразсъдство по време на мисиите. Сякаш се опитвал да умре.
— Какво се променило? — попитах; никак не ми бе трудно да си представя огромната вина, с която Монроу трябва да се бе нагърбил.
— При катастрофата във Вейл понесохме толкова много загуби, че се налагаше непрекъснато да се преразпределят позициите. Даяна — майката на Адна — беше един от новите Нападатели, изпратени в Халдис. Сприятели с Монроу… единствена тя успя да се докосне до него и да го спаси от самия себе си. В крайна сметка се появи Адна.