— Мъж е — установи.
— Не вълците са го убили, освен ако не са притежавали изключително специални способности — кимна Хана към импровизирания покров. — Изглежда, имаме си работа с убийство.
— Да. Дявол знае дали въпреки всичко това не е по-добрият вариант. — Гордън отстъпи няколко крачки. — Трябва да съобщим и да повикаме екипи. Знаем точно къде се намираме, нали? — подвикна той към Йенс, застинал неподвижно на посоченото му място.
Пребледнелият мъж кимна безмълвно.
— Продиктувай ми координатите — помоли Гордън и си извади телефона.
Хана се огледа. Няколкостотин метра по-назад бяха пресекли пътечка. Искаше да види докъде води тя. Отдалечи се от мястото на находката и с решителна крачка тръгна през гората. Всъщност пътечка нямаше. Коловоз, издълбан от гуми, се точеше край канавка, която на места позволяваше да се разминат два автомобила. Хана избърса потното си чело и хвърли поглед към гората, откъдето бе дошла. Ако мъртвият мъж не беше убит на мястото, където го бяха намерили, ако убиецът или убийците го бяха пренесли тук, за да го заровят, би трябвало да са паркирали приблизително на мястото, където сега стоеше тя, плюс-минус няколко метра. Без да е наясно точно какво търси, Хана тръгна бавно напред.
Следи от кръв? Изпуснати предмети? Може би отпечатъци от гуми.
Не се надяваше твърде на последното. Пръстта беше суха и ронлива. От няколко седмици не бе валяло. Хана се отклони към канавката и внезапно спря. Наведе се.
Парчета стъкло. В различни цветове.
Прозрачнобяло, червено, жълто.
Устоя на порива да вдигне някое и да го разгледа отблизо, но въпреки това беше сигурна, че са парчета от счупен фар, стоп и мигач. А това означаваше щети и по предницата, и по задницата.
Значи, два автомобила.
Хана слезе в канавката. Коленете ѝ леко възнегодуваха, когато приклекна до един голям камък. По ръба му забеляза тъмносиньо оцветяване. Остъргана боя. Беше невъзможно да се определи откога е, но непосредствената близост до строшените стъкла ѝ даваше основание да предположи, че счупването на фара, стопа и мигача е станало по едно и също време с остъргването на боята.
Изправи се, огледа се, сякаш очакваше пустият път да ѝ подскаже нещо повече за случилото се. Порив на вятъра откъм гората довя откъслеци от разговора на Гордън с началника в Люлео. Понякога Хана прибързваше със заключенията си — съзнаваше този свой недостатък. Този път обаче беше абсолютно сигурна в изводите си.
Версията някой да е докарал тук труп с колата си, за да се отърве от него, отпадаше.
Два автомобила са се сблъскали, при катастрофата някой е загинал и човекът от другата кола е решил да потули мъртвото тяло. Завлякъл го е в гората, на място, което да не се вижда от пътя, и го е покрил надве-натри с подръчни средства. После е отпрашил.
„Момент — спря се Хана. — Как така и двете превозни средства ги няма?“.
Значи, в колата на оцелелия е имало поне двама души. Впрочем не беше задължително. И един човек би се справил: първо откарва своята кола, после се връща, качва се в чуждата и я премества далеч от местопроизшествието. Трудничко за осъществяване, но не и невъзможно. Из безлюдните пътища в района един престъпник разполага с „привилегията“ да действа и незабелязано, и необезпокояван от никого.
Хана се съсредоточи да оцени обстановката: всъщност единствено сигурното беше, че е загинал мъж, а един или няколко човека са се погрижили никой да не открие тялото. Навярно наистина никой нямаше да го открие, ако другиму не беше хрумнало да подхвърли отрова за вълци на няколко мили оттук.
Седма глава
Катя чакаше.
Умееше да чака.
Голяма част от детството и юношеството ѝ бе минало именно в чакане. Бяха ѝ набивали в главата, че търпението е ключът към успеха. Катя знаеше, че за да тече времето по-бързо, някои хора се напрягат да не мислят за нищо. Изпразват съзнанието си напълно, вглъбяват се в себе си.
Не и тя. Прекалено бързо се отегчаваше.
За да убие времето, обходи чуждия апартамент. Две стаи и кухня на седмия етаж в осеметажен блок в покрайнините на Санкт Петербург. Влезе в малката спалня. Поседя на единичното легло с кувертюра, плетена на една кука, и с две декоративни възглавнички. С любопитство разгледа шепата предмети в нощното шкафче — подсказаха ѝ, че в апартамента живее религиозна жена, която използва очила за четене и наглед не води активен сексуален живот.