Загорни не издаде нито звук. Са̀ми не можеше да прецени дали продължителното мълчание е знак за размисъл, или проява на раздразнение и това го смущаваше.
— Как я разкриха? — обади се най-сетне руснакът.
Са̀ми обмисли бързо отговора си. Роля изиграха няколко фактора, но главно оставените от нея следи и че успяха да уточнят как е действала. Както и вмъкването ѝ в полицейския участък, разбира се.
— С добра полицейска работа — обобщи той, за да не си усложнява живота.
— Мислех я за по-способна.
— Явно не е.
— Какво знаят?
— Как изглежда и къде е отседнала. Не знаят име.
— Как разбраха къде е отседнала?
Ето, от това се бе опасявал най-много и предварително дори изрепетира как ще се оправдае. Само по тази точка можеха евентуално да го упрекнат.
— Добраха се до нейна снимка и… бях принуден да кажа, че знам къде е отседнала.
— Защо?
Въпреки дълго обмисляния отговор съзнаваше колко неубедително ще прозвучи. Другият вариант обаче беше да скалъпи някоя нескопосана лъжа, а това би било още по-кофти. Са̀ми Ритола си пое дълбоко въздух.
— Запознахме се в хотела. Не знаех, че тя е твоят човек. Правихме секс. Прецених, че ако колегите я заловят и някой от хотела се сети, че ни е виждал заедно, трудно ще обясня защо съм си затраял, когато съм видял снимката ѝ в участъка.
Получи се твърде дълго. По-скоро напомняше защитна пледоария, а не делово обяснение. Този път мълчанието отсреща определено изразяваше раздразнение. Или Са̀ми го тълкуваше така?
— Бях принуден да импровизирам, да спася собствената си кожа.
Чу как Валерий изхъмка под нос и размени на руски няколко изречения с някого. После пак настъпи тишина. Продължителна тишина. Но Загорни не беше затворил.
— Реших, че е нужно да го знаеш. — Са̀ми се опита да заглади впечатлението за лошия вестоносец. — За да се свържеш с нея, да я предупредиш или каквото сметнеш за необходимо.
Този ход не беше оптимален за Са̀ми Ритола. Ако рускинята не се върнеше в хотела, рискуваше колегите му да заподозрат, че някой я е предупредил за подготвената засада. Дали в такъв случай подозренията щяха да паднат върху него? Така или иначе той беше външен човек, не го познаваха добре, имаха най-малко основания да вярват на него. Александер Ериксон, този противен сухар, сто на сто щеше да го набеди. И то с най-голямо удоволствие. Можеха ли обаче да докажат нещо? Съмнително.
— Убий я.
Заповедта изтръгна Са̀ми от мислите му. Поколеба се дали е чул правилно.
— Моля?
— Убий я.
Да я предупредят беше лоша идея, това обаче бе сто пъти по-зле. Ритола затвори очи, усети как дишането му се затрудни. Беше невъзможно да откаже. Валерий Загорни не бе човек, на когото казваш „не“. Едва ли беше и човек, когото да разубедиш от намеренията му, но Са̀ми Ритола нямаше друг избор, освен да опита.
— Тя е професионалистка, нали? Имам предвид, дори да я хванат, няма да издаде нищо. — Надяваше се аргументите му да звучат премислено и рационално. — Не е ли по-добре да я предупредиш и да се увериш, че тя ще…
— Теб не те ли беше шубе за собствената ти кожа? — прекъсна го хладно Загорни.
— Да…
— Ами тогава стига си дрънкал. Върви я очисти.
Шейсет и шеста глава
Дъждът барабанеше по предното стъкло, но не беше особено силен. Чистачките се справяха, макар да работеха с интервал. Той шофираше към „Вестра Еспланаден“. Спусна се към къпалнята, продължи наляво към голямото кръгово кръстовище, откъдето щеше да мине покрай ИКЕА, да излезе на шосе 99 и да поеме на север.
Не след дълго от дясната му страна се появи поддържано голф игрище. Простираше се и върху реката и през границата, с единайсет дупки в Швеция и седем във Финландия. В това лошо време игрището пустееше. Иначе обикновено беше много популярно през сезона. Среднощното слънце позволяваше да играят през цялото денонощие, а часовата разлика между Швеция и Финландия създаваше особен феномен: играчите поставяха световен рекорд по най-бавно вкарване на топката от начален удар. Удар от тий бокса в Швеция се приземяваше във Финландия час и пет секунди по-късно.
УВ никога не беше играл голф. Нямаше и намерение да започва.
Юри му бе насрочил среща в околностите на Карунги след няма и двайсет минути. УВ пристигна и свърна по „Сташунсвеген“. Улицата се простираше успоредно на железопътните релси. Набра скорост и продължи на запад.