Върху скрина до прозореца стоеше снимка на мъж. Катя го позна.
Станислав Кузнецов.
На тоалетката имаше няколко съвсем скромни принадлежности за гримиране. Катя ги размести машинално и ги подреди по форма: кръглите в една редичка, четириъгълните — в друга. Трите червила разположи по цвят — от най-светлия към най-тъмния. Загледа се през прозореца към съседните единайсететажни блокове, заграждащи вътрешен двор. Няколкото дървета и съвсем оскъдната зеленина не биха изкушили човек да се разходи там, освен ако не е принуден да изведе малките си деца на невзрачната, разнебитена детска площадка в средата.
В двете чекмеджета на скрина беше нахвърлено бельо, чорапи, корсажи, носни кърпи, шалове, забрадки. Отдели няколко минути, за да ги сгъне и да ги подреди в спретнати купчини. После отвори гардероба.
Рокли, блузи и поли.
Сравнително малко на брой. Бързо размести закачалките, та дрехите да са сортирани по вид. Блузите до блузите, полите до полите, роклите до роклите. Хвърли последен поглед на безвкусното изкуство под формата на картини по тъмнозелените стени и влезе в дневната.
Триместен диван, несъмнено произведен някъде през деветдесетте, и ниска масичка отпред, цялата на петна. Под масичката мътнозелен мъхест килим. Протрит от седене фотьойл, обърнат към телевизора на стената. Книги, фотоалбуми и рамкирани снимки на членове на семейството и на роднини изпълваха рафтовете на тъмната библиотека от двете страни на телевизора.
Издърпа напосоки един албум и седна във фотьойла. Снимките навярно бяха правени в края на седемдесетте, защото на тях Станислав — още момче — изглеждаше шест-седемгодишен. На повечето снимки позираше с по-голямата си сестра, на някои — и с мъж, явно баща им, който, Катя знаеше, бе загинал преди осем години при пътна злополука. На една от снимките Станислав стои пред прага на селска къщурка. Примижал, заслонил е с длан очите си от слънцето и се усмихва широко.
Изневиделица в съзнанието ѝ изникна образът на мъжа, когото в продължение на няколко години тя бе наричала свой баща. Стои пред вратата на къща и се усмихва широко.
Катя мигновено прогони образа му. Хлопна албума, стана и го върна на рафта. Отиде до прозореца. Натовареното движение по „Афонская“ долиташе само като далечен грохот. Бучна с пръст почвата в една саксия върху перваза на прозореца и установи, че цветето трябва да се полее. Влезе в банята. Сив тапет и под в по-светъл нюанс. Шест бели теракотени плочки имитират пано над умивалника. Дълбока, но къса чугунена вана с орнаментирани бронзови крачета и душ завеса с изрисувани ангелчета.
За миг Катя се върна в голямата зала.
Дванайсет вани в редица с четириградусова вода.
Обърна се към шкафа над умивалника в банята. Преди да го отвори, се огледа в огледалната вратичка. Черна коса, подстригана в прическа „паж“, гъсти вежди над кафявите очи, изпъкнали скули, прав нос, сочни устни. Без грим както винаги. Гримираше се само когато професията го налагаше. Съзнаваше красотата си и това я улесняваше, опростяваше сближаването ѝ с хората. Особено с мъжете. През годините бе установила, че всички, без значение от какъв пол, са по-открити и по-приветливи към физически привлекателни хора.
В шкафчето над умивалника цареше пълна бъркотия. Тя спусна капака на тоалетната и се зае да вади предметите и да ги поставя върху него. Лепенки, паста за зъби, конец за зъби, спрей за нос, дезодорант, козметичен крем, ножичка за нокти, пила за пети, фиби, няколко чифта обеци с клипс, соли за вана, хартиени носни кърпички, лекарства — някои отпускани само с рецепта, други в свободна продажба. Все още не бе попаднала на предмет, който да предполага, че жената, чиято аптечка в момента преравяше, води активен полов живот. Затова пък, съдейки по тубичка крем, явно се бе лекувала от вагинална гъбична инфекция.
След като изпразни аптечката, Катя избърса рафтчетата с няколко навлажнени парчета тоалетна хартия и подреди всичко вътре, разделяйки предметите на четири основни групи: лекарства, продукти за тяло, продукти за коса, други.
Удовлетворена от начина, по който бе уплътнила последните двайсет минути, Катя влезе в малката кухня. Реши да хапне нещо и отвори хладилника. Извади масло, сирене, яйца и бира. Докато яйцата се варяха на котлона, отвори светлозелените врати на един долап. Търсеше хляб, посуда и прибори. Намери необходимото и постави чиния и вилица върху кухненската масичка до прозореца. На пода, в стойка от плетена ракита за вестници, ѝ направи впечатление един — тъкмо за него пишеше Кузнецов. Издърпа го и го постави до малката чиния на масата. След като яйцата се свариха, ги заля със студена вода и остави тенджерката върху огнеупорна подложка.