— Те не са от Националното оперативно звено — уточни Гордън.
— А, така ли. Откъде сте тогава?
— От „Международно сътрудничество по сигурността“ — отговори Елена и отвори една папка. Двамата седнаха един до друг. — В курса сме на опитите ви да установите самоличността ѝ.
Извади снимката на жената, известна им само под името Луис Андершон. Беше с друга прическа. С дълга, къдрава, тъмноруса коса. Снимката беше направена от високо разположена охранителна камера, но жената несъмнено бе същата.
— Ако искате да се прибирате вкъщи, ще продължим утре — вметна Гордън. — От друга страна, ми се струва добре да разполагате с най-актуалната информация, когато започнем.
Петимата около масата се спогледаха и поклатиха глава. Не възразяваха този и бездруго дълъг ден да се удължи още малко.
— Знаете ли коя е? — Лърч посочи снимката.
— И да, и не, но по-скоро не — отвърна загадъчно Хенрик. — Информирани сме, че и преди е идвала в Швеция. Тази снимка е от Юста отпреди няколко години.
— Какво е правила там?
— Подозираме, че е екзекутирала информатор на полицията в течащо по онова време разследване на канал за трафик на хора. И двама охранители.
Хана взе снимката от масата и я огледа така задълбочено, както бе разгледала паспортната снимка в дома на Хорват.
— По наши предположения тя стои и зад смъртта на украинския културен аташе по време на Панаира на книгата в Гьотеборг през 2017-а — продължи Елена. — И зад още няколко смъртни случая в чужбина.
— Смъртта на културния аташе не беше ли злощастен инцидент? — попита тихо Морган. — Нали официалната версия е, че вятърът бил счупил витрината?
— Не успяхме да докажем, че не е злополука. — Хенрик ги изгледа многозначително.
— Какви са данните ви за тази жена? — поинтересува се Хана, видимо още по-заинтригувана, и остави снимката.
— Не много. Опитваме се да сглобим откъслечната информация. Обучена е за наемна убийца — и не е единствена в организацията, която стои зад нея. Но по принцип не знаем нищо за въпросната организация.
— По принцип?
— По наши предположения вербуват деца и ги обучават да станат… като нея.
— Къде?
— В Русия, доколкото ни е известно. Може и на други места.
— И защо подозирате точно Русия?
Хенрик и Елена се спогледаха. Хенрик ѝ кимна да продължи.
— Миналата година Европол предприе мащабно издирване в Мрежата с помощта на нова програма за лицево разпознаване и вижте на какво се натъкнаха.
Постави нова снимка върху масата. Увеличен черно-бял кадър: линейка пред малка къща, неколцина любопитни зяпачи.
— Снимката е от руски вестник. Направена е в град Куракино преди десет години. Жената върху носилката е починала при инцидент с електрически ток в дома си. Ето я нашата героиня.
Елена се наведе напред и посочи млада жена най-отзад в събралата се любопитна група зрители. Всички в залата се наведоха напред, за да огледат фигурата на снимката. С десет години по-млада отсега, с различна прическа, но несъмнено същата.
— И какво прави там?
— Най-вероятно е израснала в тази къща.
— Починалата жена майка ѝ ли е?
— Руската полиция ни оказа съдействие. Съседите разказали, че преди години у семейство Богданови живеело момиченце, Татяна. Според руските регистри обаче двойката нямала деца.
— Тогава откъде момиченцето се е взело при тях?
— Никой не знае. Попаднала у Богданови около двегодишна, а на осем изчезнала.
— По наши предположения тогава е била вербувана за престъпната организация — намеси се Хенрик. — Ако сметките ни са верни, на тази снимка е на осемнайсет.
Хана пак се взря в снимката. Девойката стоеше най-отзад, образът ѝ беше силно размазан, но въпреки това изглеждаше решителна, сериозна млада жена на прага на зрелостта. Снимката датираше отпреди десет години. Значи, днес тази млада жена беше на двайсет и осем.
— В „нейното“ училище се знаело, че била племенница на госпожа Богданова — продължи Елена. — Но и това не е вярно.
— А какво е станало с „таткото“? — поинтересува се Лърч.
— Удавил се няколко седмици преди смъртта на „майката“.
Всички осмисляха информацията мълчаливо. Не беше никак лесно да си представят как така някой ще подмами осемгодишно момиченце, за да го превърне в професионална убийца. Все едно догодина някой да отвлече доведената дъщеря на Лудвиг и да я възпита да убива. Но съдейки по сведенията за жената от снимките и по набезите ѝ из града през последните дни, това, уви, звучеше повече от вероятно.