— По думите на съседите Богданови тормозели момиченцето. Според нас от организацията са я вербували, обучили и…
— … и десет години по-късно тя се е върнала да си отмъсти — довърши Хана, а Хенрик кимна утвърдително. — Но споменахте, че се е появила у семейство Богданови на две години — продължи Хана.
— Да, точно така. В Куракино се появила на видима възраст около две години.
— Кога е пристигнала там?
— През 1994-та.
— Но не се знае откъде е дошла?
— Не. Разполагаме само с разказите на съседите. Знаете колкото и ние.
Хана кимна, наведе се и пак взе първата снимка — от охранителната камера в Юста. Облегна се и я разгледа внимателно.
— И така. Ваш ред е. Какво ще ни кажете за нея? — попита Хенрик и извади бележник, обхождайки с поглед хората около масата.
Какво да им кажат?
От доста време мислите им кръжаха около тази тайнствена жена, но при всеки опит да обобщят известното им за нея оставаха поразени с колко оскъдна информация всъщност разполагат. А именно: как изглежда; че е работила като чистачка в участъка, че е убила петима души и е взривила хотелска стая; че знае шведски.
— Доколкото знаем, говори свободно поне четири езика — вметна Хенрик.
— И все пак за шведския е странно. Шведският е малък език — отбеляза Морган.
— Работила е на Скандинавския полуостров. Знае и фински.
Морган им кимна да продължат, но преди някой да вземе думата, Хана избута стола си назад и рязко се изправи. Без да обели и дума, изхвръкна от стаята със снимката в ръка пред погледа на смаяните си колеги.
Седемдесета глава
Тя се разбужда бавно. Вали дъжд.
Очаква ден с много разговори, въпроси и тревоги. Въпреки дъжда мнозина ще се тълпят пред загражденията около взривения хотел и ще се оплакват, че тук не се чувстват в безопасност, че обмислят да се преместят другаде.
Никой от тях няма да го направи.
А ако случайно някой все пак се изсели оттук, няма да е поради тази причина.
И преди го беше преживявала. Нещо се случва, минават две-три седмици и всичко се връща в старото русло. След година се отбелязва „годишнината от“ еди-кое си трагично събитие, а после то се превръща в спомен като всеки друг.
Като грабежа и убийството на пощальона в пощенския дилижанс през 1906-а в Хариоя, като жертвите на холерната епидемия; като злополуката с взрива при прочистването от мини в района на Паловара; като загиналите в Руско-шведската война от 1808 до 1809 година; като гладния бунт на остров Сескар през 1917-а20; като военните инвалиди.
Ако попитате жителите ѝ, ще ви отговорят, че тя е хубава, спокойна, подходяща за отглеждане на деца, предлага близост до природата, малко бедна е откъм събития, с доста наркомани, висока безработица и лоши пътища е, но въпреки това хората все още гледат напред. Вярват в бъдещето. Вярват, че Хапаранда ще се разрасне.
Международните контакти пак ще я превърнат в икономически и туристически център. Този път контактите с Китай. Новият Път на коприната: транспортният коридор, който стигна до Коувола и може би щеше да бъде продължен през Хапаранда към Нарвик. През Хапаранда минава все още единствената железопътна връзка с Финландия.
Тя не бърза да се радва. Подобно на голяма част от жителите си се е научила с годините да обуздава твърде високите си очаквания. Не успяха да я свържат с Люлео и Буден. Как тогава ще успеят да го направят с Китай?
Все пак се надяваше да намерят начин.
Вече не се намира в светлината на прожекторите и това ѝ липсва.
Ако трябва да е честна, смята, че тези дни са приключили невъзвратимо. Е, бъдещето ще покаже.
Сега дъждът насища прежаднялата земя, отмива мръсотията от покривите, автомобилите, улиците. Същински всемирен потоп. Близкото бъдеще е вече тук. Не на всички обаче е съдено да го преживеят.
Седемдесет и първа глава
Той се събуди по-късно от обикновено. Вчера взе и обезболяващо, и приспивателно. Леглото на Хана беше празно. Май изобщо не си беше лягала. Е, рано или късно ще се върне при него. Когато се почувства готова. Емоциите ѝ дойдоха в повече, а тя открай време не умее да се справя с тях. Като дете не я бяха насърчавали да показва чувствата си. Майка ѝ не можеше да ги понася, баща ѝ не беше способен да разбира смисъла им.
Предъвкването на едно и също не помага.
Тумас знае колко много загуби е понесла през живота си Хана. Майка си, разбира се. Но най-тежко бе преживяла загубата на Елин. Не споменаваха името ѝ, но тя се таеше зад цялата потисната мъка, зад безграничния страх, зад безпределното чувство за вина.
20
През май 1917 г. на остров Сескар, който се намира в източната част на финския залив, избухва бунт. По това време на острова действа купонна система, но сред близо 3000-те жители назряват подозрения, че хлебарите укриват продукцията си и я продават на черната борса в Хапаранда. Недоволството прераства в бунт на работниците от местната дървопреработвателна фабрика. Налага се намесата на шведската армия. — Бел.прев.