Невъзможно е, бе отсякъл Тумас, издирваната от Хана и колегите ѝ жена да е тяхната изчезнала дъщеря. Невъзможно. Но по света непрекъснато се случват чудеса, смятани за невъзможни. Братя и сестри се намират след трийсет години, прекарани в раздяла; близнаци, разделени при раждането, се откриват в зряла възраст; кучета се връщат при стопаните си след десетгодишно отсъствие.
Няма невъзможни неща.
Седемдесет и четвърта глава
— Звъних, но той не вдига.
Сандра усети как сутрешното ѝ весело настроение се помрачи. Събуди се много преди да звънне часовникът. Тръпнеше от радостно вълнение както преди Бъдни вечер. Не го бе преживявала от дете. Тананикайки си, слезе по халат и закуси. Препрочете краткия есемес, получен снощи от УВ. И този път не успя да сдържи усмивката си.
Утре ела да си вземеш готовата поръчка.
Коректно, неутрално, сякаш си беше оставила колата за ремонт или бе поръчала резервна част. Ако по някаква причина полицаите решаха да ѝ проверяват телефона, съобщението не съдържаше нищо подозрително. По никакъв начин не личеше, че става дума за осем милиона крони. Които Сандра щеше да прибере от УВ. Днес. Тя изтри съобщението — най-вероятно трябваше да го направи още в момента на получаването, но при всяко препрочитане настроението ѝ се повишаваше — и се качи на горния етаж да се облече. Наконти се с новозакупените дрехи. Обу си нови обувки. Искаше да се почувства хубава.
Тръгна от къщи по обичайното време, пристигна в затвора. Преоблече се в униформа. Една колежка я попита дали пуловерът ѝ е нов и Сандра доволно потвърди. Чаша кафе и после стана време да отключи килиите.
Като всеки друг ден.
Но денят не беше като всеки друг. Беше много, много специален. Сандра се улови как на няколко пъти се усмихва глуповато, унесена в мисли, далеч от преките ѝ задължения. Умът ѝ се отплесваше към осем милиона други неща. Планът предвиждаше през обедната почивка да отскочи до сервиза, но часовете се точеха мудно; търпението ѝ се изчерпваше. Вече не я свърташе в дърводелската работилница. Извини се, че не ѝ е добре, явно не се е оправила от онзиденшното неразположение. Преоблече се в цивилни дрехи и подкара към сервиза. Посрещна я Раймо. Тя попита къде е УВ. Нямало го. Още не бил пристигнал. Не се бил обадил да предупреди, че ще закъснее. Раймо не знаел къде е УВ в момента.
— Набрах го, но не отговаря.
Сандра си тръгна от сервиза. Притича през дъжда и пак се качи в колата. Още щом затвори вратата, набра номера на УВ. Веднага се включи гласова поща.
Раздразнена, тя прекъсна. Налагаше се да премисли добре. Първо ѝ хрумна, че я е изпързалял. Взел е парите и е офейкал. А тя доверчиво и наивно му е повярвала, заслепена от розовите перспективи. Сандра усети как дишането ѝ става по-тежко, как в диафрагмата ѝ нараства гняв като нажежена топка. Мислите ѝ се насочиха към пушката под одеялото в багажника. УВ щеше да се разкайва. Ами дъщеря му, Лувис? Тя беше трудно подвижна. А приятелката на УВ? Сигурно знаеше повече. Сандра пак извади телефона и набра Стина.
Не можеше да спре да плаче. Сигурно за тринайсети път набираше номера му и се вслушваше в записаното съобщение на гласовата поща.
Свързахте се с Денис Ниеми от Спешна авто…
Стина затвори, остави телефона върху коляното си. И нямаше ни най-малка представа какво да предприеме. Нещо се беше объркало. Независимо какво бе наложило Денис да излезе, с каквото и да се бе захванал по време на отсъствието си, нещо се беше объркало. В най-добрия случай той лежеше някъде и чакаше бог знае какво. В най-лошия…
Стина си забрани да си представя най-лошия сценарий.
Седнала в чуждия апартамент, тя се загърна по-плътно в одеялото си. Не можеше да позвъни в полицията и да намеси ченгетата. На кого да се обади тогава? Какво да предприеме, ако той не се върне скоро? Ако го е сполетяла беда? Телефонът ѝ завибрира.
Трескаво впи очи в екрана. Не беше Денис. Звъняха ѝ от непознат номер. Може пък да ѝ се обажда от чужд телефон, защото е загубил своя.
— Ало?
Толкова много очакване и надежда в една кратичка дума.
— Здрасти. Обажда се Сандра. Сандра Франсон. Приятелката на Кенет.
— Здравей. — Стина се прокашля и бързо смръкна навътре, за да прикрие плачливия си глас. Сандра Франсон. Надзирателката в затвора. Тя пък какво иска? Да не би Денис да е при Кенет? Едва ли. Иначе досега щеше да ѝ се е обадил.