Чу как тя си пое дълбоко въздух и заговори. Кенет я прекъсна чак когато тя стигна до момента, когато е дала дрогата на УВ, за да я продаде. „Какво, по дяволите, си е въобразявала!“ — кипна той. Та нали се бяха разбрали да не пипат нищо!
Отсреща Сандра му заяви, че ще го обсъждат по-късно, а сега от него се иска да мълчи и да слуша.
Някаква жена питала за нея в деня след изчезването на УВ. Ставало въпрос за купчината пари, озовала се при Кенет и Сандра. Ами ако някой ги е погнал? Ако УВ по някакъв начин ги е прецакал? Ако е говорил с неподходящи хора?
— Как е изглеждала тази жена? — попита Кенет, застанал пред прозореца на спалнята.
Сандра я описа в общи черти.
— В момента е тук — прекъсна я Кенет и отстъпи крачка назад в стаята.
Виждаше аудито, паркирано на подходната алея към гаража, и слязлата жена, видимо на неговата възраст. Тя извади пистолет, махна предпазителя и го прибра в джоба си.
— Въоръжена е — просъска той в слушалката, отстъпвайки още крачка заднешком. Усети как страхът го сграбчва.
— Скрий се.
— Какво?
— И не се показвай! Каквото и да се случи, чуваш ли? Скрий се! Бързо!
Кенет отпусна ръката си със слушалката и ужасен, се огледа в спалнята. Къде? Къде да се скрие? Като дете рядко играеше на криеница и винаги го намираха бързо.
В гардероба? Под леглото? Зад пердетата?
Всички тези места му се струваха твърде банални, първите, където онази би надникнала. На вратата се позвъни. Кенет прохленчи, но звънецът го извади от вцепенението. Разполагаше с цяла къща, където да се скрие. Изниза се на пръсти от спалнята. Звънецът пак издрънча. Този път по-продължително, по-настойчиво. Кенет слезе на долния етаж. Да се скрие в мазето? Вратата към мазето заяждаше и жената щеше да чуе, нали се намираше точно пред входа. Отвън натиснаха звънеца пет пъти. Кенет се колебаеше. Какво щеше да направи тя, ако никой не ѝ отвори? Да се откаже и да си тръгне? Да чака в колата някой да се покаже? В такъв случай беше достатъчно да стои далече от прозорците и да се обади в полицията. Защо въоръжена жена търси него и Сандра, щяха да обясняват по-късно. Сега важното беше да се измъкне.
Звънецът не се обади повече. Кенет се огледа. Ако тя заобиколи къщата, ще го види. Отдръпна се и тръгна нагоре по стълбището. Реши предпазливо да надникне от горния етаж, за да види дали тя се е върнала при колата. По звънтенето на строшен прозорец в мазето разбра, че жената е още пред къщата. Кенет продължи нагоре по стълбите. Искаше да увеличи разстоянието помежду им.
Паниката настъпваше неумолимо. Налагаше се да мисли. Бързо. При обичайни обстоятелства това не бе сред силните му страни, а сега беше почти невъзможно. Главата му бе напълно празна.
Чу как жената отвори заяждащата врата на мазето. Беше влязла в къщата, а на него не му хрумваше нищо. Всяко място беше за предпочитане пред мястото, където се намираше в момента, затова той се вмъкна предпазливо обратно в спалнята и пристъпи към отворения гардероб. Вътре стоеше кошът за пране. Голям колкото куфар, изплетен от ракитак, брезова кора или корк — Кенет нямаше представа. Разчиташе да се побере вътре и да затвори капака. Плиткоумно скривалище, но не се сещаше за друго.
Натъпка се в коша, но там изобщо не можеше да мръдне. Със затварянето на капака започна да се пита колко ли ще издържи вътре.
— Кенет? — разнесе се глас от долния етаж и той инстинктивно затаи дъх. — Сандра? Има ли някого вкъщи?
Чу как тя крачи долу, обикаля от стая в стая. Тръгна да се качва по стълбите. Кенет замижа. Нищо освен може би паркираният отвън мерцедес не издаваше, че той си е вкъщи. Защо, да речем, да не е излязъл да се поразходи? В дъжда. Или по-скоро някой да го е взел с кола. Тя не можеше да е сигурна, че той се намира в къщата.
Чу я как стъпи на площадката на втория етаж.
— Кенет!
Той беше застинал, дори не дишаше, не обръщаше внимание на болките в краката и кръста. Тя отвори вратата на банята. Кенет съобрази, че сигурно още е мокро — нали току-що си беше взел душ. Това пак не означаваше непременно, че е в къщата. Все пак нямаха подово отопление, а такива бани стоят мокри часове след като душът е спрян. Само дано огледалото поне не е запотено.
След секунда чу, че влезе в спалнята. Спря и слухтя сякаш цяла вечност. После се обърна и се спусна обратно по стълбите. Кенет си отдъхна възможно най-предпазливо. Опита се да промени позата, но пространството не му позволяваше. Чуваше я как обхожда дневната. По едно време се възцари тишина. Пълна тишина.
Тя не помръдваше. Той не помръдваше.