Изминаха петнайсет минути. После още петнайсет. Болките в тялото му се усилиха. Направо му се ревеше. Дали жената изобщо все още беше в къщата? От половин час не чуваше никакъв звук. Изчака още десет минути. Не издържа повече. Предпазливо повдигна капака и се опита да се изправи. И при най-лекото движение мускулите му крещяха от болка, но той бавно изпъна тялото си и излезе от коша. Застина неподвижно, несигурен дали краката му ще му се подчинят. Боеше се да не се строполи шумно. Вече си бе съставил план. Предпазливо се промъкна до прозореца на спалнята. От външната страна на стената имаше аварийна стълба. Надникна предпазливо. Аудито си стоеше на мястото. Вътре нямаше никого. Най-вероятно жената още беше в къщата. И го дебнеше, притихнала.
Той свали райберите на прозореца и наостри уши. От долния етаж не се чуваше нищо. Опря ръце о рамката на прозореца и натисна. Прозорецът не помръдна и със сантиметър. Тъкмо преди да го наблегне с повече сила, видя колата на Сандра да пристига в двора. Чу как жената на долния етаж се размърда. Кенет не посмя да извика на Сандра, за да я предупреди. Тя бързо слезе от колата, отвори багажника, наведе се и се изправи с пушка в ръце.
Сандра знаеше, че пушката е заредена, но въпреки това пак провери. После с решителни крачки тръгна към къщата.
По пътя към къщи, който никога не ѝ се беше струвал по-дълъг, я споходиха толкова много мисли. Повечето за Кенет; какво ще прави, ако е ранен или мъртъв. Вярно, Сандра бе прехвърляла през ума си различни сценарии за бъдещето, в които Кенет невинаги играеше главна роля — а в някои дори напълно отсъстваше, но през четирийсет и петте минути, колкото продължи пътуването до Нора Стуртреск, тя се молеше мислено той да се е спасил. Още повече че ако загинеше, вината щеше да е нейна. Сандра нямаше да обели и думичка за глупавия му плейстейшън, само да е жив.
Аудито по подходната алея сигурно е на жената.
Значи, тя още е в къщата. Добре или зле?
Или не бе намерила Кенет, или го бе убила, без да узнае нужната ѝ информация. По-вероятно ѝ се струваше първото. Ако жената бе сбарала Кенет, без затруднения щеше да го накара да ѝ снесе всичко, каквото знае. Сандра взе външните каменни стълби на няколко скока, свали предпазителя на пушката и отвори външната врата. Вмъкна се вътре и спря на прага. Съсредоточена до краен предел, тя се чувстваше завидно самоуверена със заредена пушка в антрето си. В къщата цареше пълна тишина. Сандра се чудеше какво да предприеме. Опряла гръб о стената, приближи до кухнята. Бързо надникна. Доколкото видя, нямаше никого. Неочаквано чу познат звук. Отне ѝ секунда да съобрази, че това е заяждащата врата на мазето — секунда, достатъчна на жената с аудито да притисне оръжие в гърба ѝ.
— Бъди добро момиче и пусни пушката.
Сандра се подчини. Нямаше нужната подготовка за близък бой. Остави оръжието върху кухненския плот.
— Къде е гаджето ти?
— Не знам.
— Нали нахълта, за да го спасиш?
— Да, защото очаквах да си го хванала, а ти очевидно не си.
Жената наклони глава настрани и я изгледа с леко развеселена усмивка. Сандра сама се изненада от смелостта си. Не знаеше откъде взе такъв кураж.
— Кенет! — провикна се нападателката и избута Сандра по-навътре в кухнята. — Излез, иначе Сандра ще пострада!
И двете зачакаха. Сандра се поколеба дали да не му извика да остане, където е, но той явно и сам се досети кое е най-правилното в случая.
Никакво движение. Нито звук.
А може би бе успял да се измъкне някак. Сандра се обърна с доволна усмивка към жената. Малка победа. Онази сграбчи ръката ѝ, вдигна я, долепи я до стената, притисна в нея дулото на пистолета и дръпна спусъка.
Изстрелът се чу глухо заради заглушителя, но писъкът на Сандра отекна пронизително.
Тя си погледна ръката. Дупка. Куршумът беше пробил ръката ѝ и бе излязъл. Странно, но с бликването на кръвта болката понамаля.
— Кенет! — провикна се жената.
Сандра стенеше безпомощно. Притисна ранената си ръка към корема. Новият ѝ пуловер попи част от кръвта, но не всичката. Останалата закапа по пода. Кенет обаче не се обаждаше никакъв. Къщата си остана дълбоко смълчана.
— Седни. — Жената бутна Сандра към кухненската маса.
Сандра се подчини. Продължаваше да притиска ръка към корема. Дишаше тежко, не мислеше ясно, доскорошната ѝ смелост се бе изпарила. Другата жена хвана брадичката ѝ и насила обърна лицето ѝ към себе си.
— Знаеш ли къде са парите? — попита спокойно.
Сандра закима енергично.
— Колко са?
Отначало Сандра не разбра въпроса. Колко са? Та тя не знаеше ли? Или я питаше, за да провери дали не я будалкат? За да изключи вероятността да се хаби заради човек, дето само ще ѝ изгуби времето.