Когато пристигне във вилата, Хана възнамеряваше да започне именно от Академията.
Седемдесет и седма глава
Сандра седеше на пасажерската седалка. Болката в превързаната ръка пулсираше в ритъма на сърцето ѝ. Наличните болкоуспокояващи вкъщи изобщо не помогнаха.
Най-напред тя се опита да обясни. Как са се сдобили с парите, как са дали наркотиците на УВ; било е злополука; не са искали да навредят никому. Просто са действали, без да мислят. Поддали са се на емоциите.
— Ама че глупаво — изкоментира само жената.
— Случило ли се е нещо с УВ? — попита Сандра след един километър.
— Наистина ли искаш да знаеш? — отвърна с въпрос жената.
Отговорът беше повече от красноречив.
Продължиха да пътуват мълчаливо. В един момент Сандра се поколеба дали да не се хвърли от колата и да се опита да избяга пеша. Бърз поглед към скоростомера обаче я разубеди. Да даде погрешен адрес на похитителката си, да се опита да я преметне, не ѝ се струваше обещаващ изход. След малко пристигаха. Ако Кенет не измислеше начин да ѝ помогне, на Сандра ѝ оставаше единствено да се надява жената да я пусне, след като вземе за каквото е дошла. Нещо обаче ѝ подсказваше, че е слабо вероятно надеждите ѝ да се оправдаят.
— Спри тук — посочи Сандра. — Ей там горе е.
Отбиха встрани от пътя и слязоха от колата. Жената кимна на Сандра да тръгне напред и извади пистолета. Дърветата, мъхът, тревата, всичко в гората беше мокро. Под дъжда косата ѝ, слегната върху главата, се лепеше по лицето. Превръзката около ръката се оцвети в червено. Не си беше напръскала обувките с импрегниращ спрей, стрелна се изневиделица през ума ѝ. Глупава мисъл, но по-добре, вместо да мисли какво ще се случи след няколко минути, когато пристигнат при бараката.
— Ей там е. — Сандра посочи съборетината.
Жената само кимна и продължиха. Влязоха през отвора, където някога е била входната врата, и Сандра отведе похитителката си до капака върху пода. Онази спря на около метър оттам и кимна надолу.
— Отвори го.
Сандра се подпря на коляно и с известно усилие повдигна капака. Най-напред си помисли, че ѝ се привижда; че притъмнялото небе и дъждът ѝ играят номера. Саковете ги нямаше. Отне ѝ няколко изпълнени с ужас секунди да го осъзнае.
— Какво, по дяволите…?! — Тя се изправи в пълно недоумение.
Жената пристъпи крачка напред, надникна в дупката и мигом насочи пистолета. Сандра вдигна ръце над главата си и тромаво се изправи.
— Не, не, не! Бяха тук! Кълна се. Тук ги скрихме. Честна дума!
— Гаджето ти…
— Не, не… Или може би, не знам. Ако е бил той, ще ги намерим. Просто ще му се обадим.
— Не е Кенет.
Жената светкавично се обърна с оръжието, вдигнато по посока на мъжкия глас, и с ловко движение се прикри зад Сандра, избутвайки я пред себе си като щит. Сандра се мъчеше да осмисли какво се случва пред очите ѝ. Ни най-малко не ѝ се връзваше.
Тумас под дъжда. С пушка, насочена към тях.
— Парите са у мен. Ще ги дам на моите деца.
— Дай ги на мен, иначе тя умира — отвърна спокойно похитителката и опря пистолета в слепоочието на Сандра.
— Пусни я и ще ти ги дам. После се връщай в Русия. Изпълни задачата си. Няма нужда някой да умира.
Сандра не проумяваше какво става. Нищичко не схващаше. Какво прави тук Тумас? Кога е взел парите? Знае ли коя е тази жена? Изглежда, не беше единствената изненадана.
— Знаеш коя съм — изрече жената зад гърба на Сандра с въпросителен тон.
— Не, но знам защо си тук. Съпругата ми е полицайка.
— Хана.
— Само аз знам къде са парите. Пусни Сандра и ще ти покажа.
— Ако я пусна, ще ме застреляш.
— Имах предостатъчно случаи да го направя, ако исках.
Настана тишина. Чуваха се само капките по листата на дърветата и по срутения покрив. Сандра направо не смееше да диша, камо ли да завърти глава, за да разчете намеренията на похитителката по лицето ѝ. И продължаваше да се взира втренчено в Тумас. Мократа му коса се лепеше по главата, струйки дъжд се стичаха по лицето и врата му, но той нехаеше. Само от време на време примигваше, за да прогони капките, влезли в очите му. Продължаваше да стои разкрачен с пушка, готова за стрелба.
— И просто ще ме оставиш да си замина? — наруши тишината похитителката. — Съпругата ти сто на сто ти е казала какво съм направила.