Отсреща се възцари тишина. Тя си представяше как Гордън се бори с дилемата в каква посока да насочи разговора. Кой да продължи: Гордън — грижовният колега, който ще я разпита, утеши, изслуша — или Гордън — полицейският началник, който преследва масова убийца.
— И караш след нея по 99-о? Виждаш ли я?
Полицейският началник надделя. Поне на първо време.
— Да.
— Ще събера екип. След две минути ще ти звънна.
— Побързай. След десет минути ще бъдем в Хапаранда.
— Пази се и умната.
Несъмнено искаше да ѝ каже и още нещо, не да я остави и да прекъсне разговора, затова тя му помогна. Прекрати обаждането и насочи цялото си внимание в колата отпред.
Седемдесет и девета глава
Гордън погледна телефона в ръката си — опитваше се да внесе ред в току-що чутото. Бързо пренасочи мислите си и изскочи в коридора. Хукна към Морган — вече се бе изправил зад бюрото, готов за действие. Припрените стъпки на началника му подсказаха, че нещо се случва.
— Незабавно събери всички! — нареди Гордън от вратата.
— Какво има? Какво се е случило?
— Хана се обади.
— Какво ѝ е? — В обичайно спокойния глас на Морган се прокрадна безпокойство. Той пристъпи крачка към Гордън.
— Тумас е мъртъв. — Вместо да отговори на зададения му въпрос, Гордън съобщи безполезна за Морган информация, но началникът трябваше да я изкара от себе си. — Жената, която взриви хотела, го е застреляла.
— Какво? Кога? Къде?
Независимо от способността на Морган да асимилира чутото със завидна бързина, Гордън разбра по изпълнения с недоумение поглед на подчинения си, че този път Морган е страшно объркан.
— Не знам, не я попитах. Пътуват насам.
— Как така? Заедно ли?
Очевидно Морган продължаваше да не схваща нищо. Гордън усети как у него се надига нетърпение.
— Не! Хана я преследва с кола. След десет минути пристигат.
— Добре. Значи, трябва да побързаме.
— Къде е Хикса?
— В хотела. Да му звънна ли?
— Зарежи. Няма да сварим. Събери всички в залата.
Гордън понечи да хукне, но Морган го спря.
— Гордън…
— Да, какво? — Не успя да прикрие напрежението и раздразнението си.
— Тя ще се оправи. — Морган пристъпи към него. — Знам какво изпитваш към нея. Тя няма да се даде. Ще ѝ помогнем.
Отпусна тежко ръка върху рамото на Гордън и го стисна, без да откъсва поглед от очите му. Знаеше. Разбира се, че знаеше. Морган Берг знаеше всичко. Досега Гордън трябваше да го е разбрал.
— Събери всички — меко помоли той с надеждата признателността да проличи в гласа му.
Морган кимна. Гордън забърза по коридора и взе стъпалата към заседателната зала по две наведнъж.
Осемдесета глава
Катя хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. Хана се движеше на стотина метра зад нея. Не правеше никакви опити да стопи дистанцията, да я изпревари или да се опита да я спре. Засега разстоянието помежду им устройваше Катя. Преди броени минути бе убила съпруга на полицайката. Да погубиш или да нараниш човек, причинил ти страдание, носи удовлетворение, знаеше Катя от личен опит и някои хора са склонни да поемат значителен риск, за да си отмъстят. Затова дистанцията, поддържана от Хана, донякъде беше за предпочитане. Дали обаче липсата на опити от страна на полицайката да я настигне, не означаваше, че е повикала подкрепление? Най-вероятно поддържаше пряка връзка с колегите си и ги насочваше в съответствие с маневрите на Катя. Трябваше да се отърве от Хана, но беше трудно, защото тя през цялото време поддържаше една и съща дистанция. Как да я провокира да се приближи?
Катя прецени. Ако обърне и поеме по отсрещното платно, ще мине покрай Хана и така ще се приближи. Достатъчно, за да потроши колата ѝ. После ще изчезне по малките пътища. Ще мине по моста към Финландия в Йоверторнио. Дали там въобще има полицейски участък? И да има, беше съмнително да разполагат със значителен брой служители и възможности — беше сигурна. Тъкмо да предприеме планираната маневра по пустото шосе, хвърли последен поглед в огледалото и видя, че Хана се е сдобила с компанията на полицейска кола. С включен буркан, но без сирена. Нямаше начин да се измъкне покрай две коли. Допреди малко обмисляше дали да не спре, да слезе от колата и да се опита да се измъкне пеша. Е, това вече не беше вариант. Проклинайки, тя продължи напред с надеждата по-нататък да ѝ се удаде нов шанс.
Дълбоко съсредоточени и изпълнени с решимост, петима мъже стояха надвесени над голяма карта, разгъната върху конферентната маса.