— Доколкото ни е известно, движат се тук. — Гордън забоде пръст върху картата на мястото, където шосе 99 се спускаше от север.
— И сега я преследват две коли? — попита Лърч.
— Да. Така по-трудно ще обърне, но не искаме да излиза на Е4.
— Ще я спрем ето тук. — Морган постави пръст върху кръговото кръстовище до ИКЕА. — Не бива да ѝ позволим да влезе във Финландия — продължи разсъжденията си той.
— Именно — съгласи се Гордън.
— Ама тогава ще я принудим да тръгне към центъра — предвиди Пер-Улуф, разглеждайки картата. Гордън вдигна поглед, доловил критичната нотка в гласа му. — Там е оживено. Какво ще стане, ако спре и вземе заложници?
Гордън се замисли за кратко. Възражението беше абсолютно основателно. Малкото, известно им за жената, приближаваща града им, беше, че за нея човешкият живот не означава нищо.
— Вали дъжд. Навън едва ли има много хора. Ще стискаме палци. Искам я тук. — Гордън посочи върху картата.
Надяваше се тонът му да сложи точка на каквито и да било възражения. Другите погледнаха указаното място, кимнаха, погледнаха часовника на стената.
Нямаха никакво време за губене.
Хана поддържаше една и съща скорост и постоянна дистанция. Подкреплението се движеше зад нея с включена сигнална светлина, но без сирена. Гордън ѝ се обади. Тя го пусна на високоговорител. Съобщи, че имал връзка с всички налични коли. Изкарал финландските колеги на моста. Отрязали всички възможни пътища за бягство.
— Разработихме план.
Хана слушаше внимателно.
Ненавиждаше този малък град. Усети го особено силно, докато гледаше очертанията на старата водонапорна кула на фона на мрачното небе. Надяваше се никога да не ѝ се наложи да се връща. Все още беше сигурна, че ще се измъкне от тази ситуация, но с приближаването към Хапаранда задачата ѝ се усложняваше. Повече полицаи, по-сериозна офанзива. От юг ли бе пристигнало подкрепление? От Стокхолм? Най-вероятно. Някой явно е съобщил на Хана за нея. За Татяна.
Цялата ѝ мисия бе претърпяла зрелищен провал. Пред нея изникваха няколко проблема: Чичо, Загорни, фактът, че лицето ѝ вече е известно, че някой знае подробности от детството ѝ. Все сериозни проблеми. Да се изплъзне от полицията в малък град, дори при наличие на подкрепления, едва ли ще се окаже сложна задача. Изисква се само да е внимателна, да съзре възможността още при появата ѝ и да реагира бързо.
По Е4 с висока скорост се зададе полицейска кола. Удари спирачки, поднесе леко и блокира плътно и двете пътни платна западно от кръговото кръстовище. От колата изскочиха въоръжени полицаи и заеха позиции.
Преследващите я коли се разделиха на кръстовището. Принудиха я да се насочи наляво, към финската граница. И там бяха завардили пътя, установи тя преди следващото кръгово кръстовище. Вече виждаше сините светлини по моста. Не ѝ оставаше друго, освен да завие надясно, към Главната улица. Хана и придружаващата я кола продължаваха да я преследват. Скъсиха дистанцията. Водеха я нанякъде, действаха го план.
Тя мина през центъра. Малцината пешеходци, излезли въпреки лошото време, се заковаха на тротоара, когато тя профуча покрай тях с бясна скорост, следвана от другите две коли. Покрай магазините, банките, „Х. М. Хермансон“ и нататък, покрай еднофамилни къщи и жилищни кооперации. Приближаваше се към железопътните линии. В края на улицата видя малкия каменен мост с релси. Хрумна ѝ идея. Пътното платно под моста е само едно. Ако се блъсне контролирано в дясната стена и колата застане напряко, ще скочи оттам и ще изчезне между къщите отсреща. Не виждаше в района да се мяркат полицейски коли. Не се чуваха хеликоптери.
Ще успее. Беше бърза.
Преди преследвачите да успеят да слязат от колите, да минат покрай нейната и да преминат отсреща, тя вече ще се е скрила и ще ги причаква.
А я биваше да чака.
Бързо премисли още веднъж целия план. Не беше най-сигурният, но тя нямаше друг избор, освен да импровизира. Крайно време беше да приключи тази история. Двете коли продължаваха да я следват. Движеха се една зад друга. По-бързо до моста щеше да стигне Хана. Неособено бързо обаче, смяташе Катя. Шансовете ѝ се подобряваха. Разкопча си колана, насочи вниманието си напред и рязко наби спирачки. Полицейска кола, дошла отсреща, запушваше еднопосочния пасаж под моста.
Мамка му, мамка му, мамка му!
Тук са искали, значи, да я доведат.
Нямаше повече отклонения. Току-що бе подминала последното. Хвърли поглед в огледалото за обратно виждане. Колите отзад предвиждаха какво предстои. Застанаха една до друга и блокираха възможността Катя да се върне обратно. От дясната страна се намираше стара, изоставена, залостена фабрична сграда. Оставаше ѝ да хване наляво. Към реката. Незабавно превключи на първа предавка и свърна по чакълест път. Оттам се стигаше до релсите и до повече от стогодишния железопътен мост към Финландия. Катя пое по хълма. Отляво се издигаше укрепление, отдясно зееше отвор в оградата край релсите.