Тя се хвърли от колата, коленичи и откри огън срещу полицейските автомобили. По прозорците заваляха куршуми, полицаите се снишиха зад арматурните табла. Катя се изправи, зареди пистолета и хукна. Шмугна се през отвора в оградата и излезе на моста.
Хана седеше в колата. Гледаше шокирана двете дупки от куршуми върху предното стъкло вдясно от нея. Гордън и Морган се втурнаха след бегълката. Гордън спря, погледна Хана и въпросително вдигна палец. Тя кимна. Той продължи да тича и бързо настигна Морган нагоре по хълма. Хана откопча предпазния колан и слезе. Навярно трябваше и тя да хукне след жената, но нямаше шансове да я настигне, пък и оръжието ѝ бе останало при вилата. Какъв смисъл имаше тогава?
Същевременно обаче…
Искаше да види как ще приключи всичко. Вече дори не знаеше на какво се надява. Действително ли желаеше да разбере истината? Продължаваше ли да се стреми да доказва, че е права? Тази жена бе застреляла Тумас, без да ѝ мигне окото. Не беше ли най-добре просто да изчезне?
Изкачвайки се по хълма, Гордън извика на бегълката да спре и увеличи скоростта. Разнесе се изстрел. Той извика повторно. Отекнаха още гърмежи. Тя се изкачи до билото. И Морган, и Гордън си бяха извадили оръжията и ги държаха насочени напред. Хана мина през оградата и предпазливо се приближи до колегите си. Загледа се в посоката, накъдето гледаха и те.
Няколкостотин метра по-нататък тя бе коленичила насред релсите върху огромната метална конструкция. Хана виждаше колко трудно диша. Целият ѝ гръб се движеше при всяко вдишване. Бавно и мъчително се изправи.
— Пусни оръжието и легни на земята! — изкрещя Гордън, докато напредваше бавно към нея с насочен пистолет.
Хана остана на място. Жената продължаваше да държи оръжието си. Изправи се, залитна, стъпи встрани, към масивните метални греди. Беше ранена най-малко на две места. В крака и отстрани в корема. Гордън пак ѝ извика, заповяда ѝ да хвърли оръжието и да легне на земята.
Тя не се подчини.
Пое си дълбоко въздух, неочаквано застана поразително стабилно и бързо вдигна пистолета. Морган и Гордън стреляха едновременно. И двамата улучиха. Жената се олюля, за миг сякаш си възвърна равновесието, но после политна наляво. Там, където се очакваше да има греда, на която да се опреш, нямаше нищо. Размаха ръка във въздуха и придоби изненадан вид, защото не напипа за какво да се хване. И полетя към въртящата се вода долу. Гордън и Морган се спуснаха натам.
Хана се обърна и тръгна.
Надолу по хълма, бавно към колата. Гневът, тласкал я допреди малко, приливът на адреналин заради преследването, силната съсредоточеност…
Всичко изчезна.
Остана само огромна празнота.
От Швеция и Финландия пристигнаха няколко полицейски коли и паркираха. Към Хана се спуснаха хора, подминаха я, хукнаха към моста, надолу към реката. Разнасяха се заповеди. Координираха спасителната акция. Хана наблюдаваше всичко като през филтър. То не я засягаше, сякаш се случваше на някой друг, някъде другаде. Чуваше звуците приглушено, виждаше движенията забавено.
Качи се в колата. Щяха да я разпитват. Какво е правила при вилата. Какво са правели там Сандра и Тумас. Защо падналата в реката жена е била там. Защо Хана е отишла там? В разгара на напрегнато разследване? Непосредствено след срещата със СЕПО? Има ли някаква връзка между двете неща?
Да, щяха да я разпитват. Тя нямаше да им каже нищо за предположенията си. Кое я бе довело тук. Кой бе убил Тумас. Че е била Елин. Че изгубената ѝ дъщеря беше причинила толкова много скръб и болка на всички. Най-много на Хана. За пореден път.
Предположенията на Хана нямаха никакво значение. Вече не бе останал никой.
Свърши се.
Всичко приключи.
Осемдесет и първа глава
Великолепен слънчев ден в средата на юли. Такъв ден повечето хора прекарват на плажа, до водата, със сладолед с ръка, излегнати на сянка. Беше прекалено горещо за пазаруване. Хората влизаха в магазините главно за да се разхладят.
Повечето хора не свързват такъв ден със скръб, с болезнена загуба, с погребение.
Беше виждала толкова много.
От първите спомени бяха минали пет хиляди години. Оттогава — бурен, непресъхващ поток. Едно нещо тя знаеше със сигурност: избере ли човек да живее в нея, един ден ще умре тук.