Такъв е животът.
Това, разбира се, не облекчава мъката на застаналите до отворения гроб. Жената и нейните две почти пораснали деца. Скърбят за своя съпруг и баща. Жената е сдържана, полага усилия, бори се да се държи. Синът плаче, спомня си и тъгува. И дъщерята плаче, но в скръбта ѝ се прокрадва и подозрение, безгласен упрек, че по някакъв начин майка ѝ има вина за смъртта на баща ѝ.
Присъстват и други, дошли да се простят с покойника. Мъжът, който обича вдовицата. Колебае се дали да приеме предложения пост в Юмео. Или да остане в Хапаранда. Заради нея.
Неколцина нейни колеги също са тук. Двама-трима съседи. Няма приятели. Не и истински близки.
Спускат ковчега. Присъстващите се разотиват, всеки в своята посока. Няма да правят събиране. Майката и децата поемат към къщи. Към дома, където никога не са живели без него. Без мъжа, когото оставят на гробището.
Тя ги гледа, съчувства им, но какво да направи? Тя е град. Просто съществува и продължава да съществува.
Както е било винаги.
Приветства с добре дошли новородените и скърби за покойниците, притихнала и търпелива покрай коритото на реката.
Осемдесет и втора глава
— Мислѝ!
— Мислих. Не знам.
— Ти го познаваш най-добре.
Кенет мълчи. Само изморено вдигна рамене. Сандра стисна зъби. Вярваше му. Вярваше, че той наистина се напряга, за да помогне. От близо месец го пита едно и също всеки ден. Но той чисто и просто не знае.
Къде, по дяволите, беше дянал парите Тумас?
Нейните пари.
Които щяха да ѝ осигурят нов лесен живот. Да ѝ позволят никога повече да не се безпокои за неща от рода на сметки, каквито лежат върху кухненската маса пред нея. Сандра беше в болнични заради ръката, Кенет не печелеше никакви пари. В момента животът им беше всичко друго, но не и лесен.
От полицията, разбира се, ги посетиха. Разпитаха ги подробно. Какво е правела Сандра до вилата, когато Тумас е бил застрелян? Защо е била заедно с жената, която го е застреляла?
За късмет Сандра и Кенет успяха да се наговорят преди първия разпит. И двамата се придържаха към предварително заучения сценарий. Как в дома им се появила побъркана жена, по неизвестна причина убедена, че имат нещо общо с прегазения в гората руснак. Защо смятала така, нямали представа. И се наложило да измислят как да я изведат от къщата, да влязат в тона ѝ, да я уверят, че ще я заведат при онова, което търси. Кенет звъннал на Тумас, той дошъл и… ами, останалото разследващите вече знаели.
Защо са се обадили на Тумас вместо в полицията?
Кенет не успя да сдържи сълзите си, докато отговаряше, че би дал всичко да не го е направил, но в онзи момент не мислел. Тумас винаги им помагал във всичко…
Най-напред разследващите проявиха съмнения, но после, когато откриха дрогата в колата на жената, а УВ, мъртъв в багажника на неговата кола, изглежда, изгубиха интерес към Сандра и Кенет. Най-вероятно заключиха, че щом УВ е откраднал дрогата, логично е да е задигнал и парите. Тях обаче не ги намериха.
След като полицията ги остави на мира, Сандра и Кенет отидоха до съборетината и пак провериха дали парите не са останали в скривалището. После започнаха да ги търсят из околността. Посветиха дни да обикалят прилежащата земя и гората. Разширяваха периметъра все повече. Търсеха следи от нещо заровено, преместено, влачено или зарито. Не откриха нищо. Дори влязоха във вилата и претърсиха всеки сантиметър от нея и от дворната постройка. Нищо.
— Според теб възможно ли е да ги е скрил в дома си? — попита сега Сандра, напълно наясно, че бе прекъснала темата само за няколко секунди и пак я подхваща. Но този въпрос обсебваше мислите ѝ през цялото време.
— Тогава Хана щеше да ги намери.
— Не е сигурно. Той каза, че смята да ги даде на децата си. Дали им е казал къде ги е скрил?
— Не.
— Обади се на Хана и ѝ кажи, че искаме да се отбием да я видим. Ще поразгледаме.
— Сандра…
Тя се обърна към него. Знаеше, че не харесва идеята, а и се чувства виновен за смъртта на Тумас. Но точно сега неговите угризения бяха от второстепенно значение.
— Какво?
Интонацията ѝ достатъчно ясно подсказваше две неща: няма да допусне да ѝ противоречи и няма да му позволи да се съмнява в нея. И Кенет я разбра веднага.
— Нищо — отвърна и извади с въздишка мобилния си телефон.
Супер. Най-напред Хана, Габриел и Алисия, после ще разпитат колегите на Тумас, а защо не и неколцина съседи. Сандра знаеше приблизително кога е взел саковете и щеше да се опита да проучи къде е ходил Тумас, преди да го застрелят. Имаше ли право като частно лице да получи данни от телефона му? Поне що се отнася до местоположението му. Струваше си да опита.