След като се нахраниха, Хана предложи да се върне в участъка и да се заеме с текущата работа. Беше напълно достатъчно само единият да остане на местопроизшествието. А после някой от криминалистите щеше да откара Гордън до вкъщи.
След два часа и половина той почука на вратата на кабинета ѝ. Тя тъкмо затваряше поредния документ.
— Още си тук — установи той и се тръшна на единствения стол.
— Вече се канех да си ходя. Сега ли дойде?
— Да. Претърсиха половината гора.
— Знаем ли кой е?
Гордън поклати глава и задуши прозявка в дланта си.
— Няма никакви документи за самоличност.
— Как ще процедираме? Ще пуснем ли негова снимка по медиите?
— В понеделник ще го обсъдя с Хикса.
Гордън се изправи, сякаш седнал чувстваше умората още по-осезаемо. Хана изключи компютъра, стана и двамата тръгнаха заедно по коридора.
— По първоначални данни причината за смъртта е счупване на врата.
— Колко време е лежал там?
— Трудно е да се определи точно. Вълците са го разкъсали преди седмица. Тогава вече е бил мъртъв.
Стигнаха до края на коридора. Кабинетът на Гордън се намираше непосредствено до вратата към стълбището.
— Ще се видим утре — с кимване към кабинета си ѝ даде да разбере намерението му да остане още малко в службата.
За своя изненада Хана установи, че е очаквала той да я помоли да го изчака и да му прави компания по пътя към къщи. Не просто очаквала. Беше се надявала.
Подразни се от себе си. Подобни сантименталности не ѝ бяха присъщи.
— До утре — отговори, отвори вратата и се спусна по стълбите.
След минута излезе от остъкленото преддверие и си пое дълбоко дъх, а вратата се захлопна зад нея.
Светло като ден, тихо като нощ.
По Е4 минаваха автомобили, но малко и нарядко, и тя чуваше реката и птичите песни откъм крайбрежната алея, докато крачеше към къщи. Изведнъж я порази мисълта как така цял ден не бе говорила с Тумас. Изобщо не му беше казала нито за намерения в гората труп, нито защо ще закъснее вечерта. От друга страна, той също не ѝ се бе обадил да я попита как е. Станало бе твърде късно да му звъни. Сигурно вече беше заспал.
Хана продължи по крайбрежната алея, зави по улица „Пакхюс“, мина покрай Градската библиотека. Когато децата бяха малки, Тумас често се отбиваше там. Самата тя — от дъжд на вятър. От няколко години не бе заемала книги. Впрочем не беше и чела. Свърна наляво по Главната улица. Поначало не беше особено оживена, а сега, в полунощ в юнския понеделник, единствена Хана вървеше по нея. Подмина голяма жълта дървена сграда, където се събираха членове на ордена „Странни другари“, и стигна до магазините. Докато минаваше покрай затворената сладкарница, усети колко е огладняла. От тортилата с пилешко и чипса бяха изминали доста часове. На следващото кръстовище Хана спря. Обикновено тук завиваше надясно по Търговската улица, покрай площада, покрай Градския хотел, водонапорната кула и оттам към къщи. Нещо обаче упорито я глождеше.
ПТП с избягал виновник. Замесени два автомобила.
Не хранеше особено големи надежди да го завари там, но не пречеше да се отбие. Да хвърли едно око. Част от колите стояха отвън на двора.
Затова продължи направо, покрай двата банкови клона и голямото търговско имение на Х. М. Хермансон, внушителна сиво-синя дървена сграда, построена през 1832 година. Заемаше огромна площ с обширна къща и дванайсет склада. Нататък се редяха скучни, невзрачни триетажни тухлени жилищни сгради, каквито има във всички градове. Обезличаваха Главната улица, макар тук-там по някоя по-стара дървена къща да напомняше за някогашната идилия. Хана зави надясно по „Фабриксгатан“ и надникна в двора зад първата ниска червена къща.
Оказа се, че си е струвало да опита. В автосервиза светеше. Внимателно огледа автомобилите, паркирани отвън. Отвори малката ламаринена врата до широката мръсна гаражна порта, където според надписа на табелата в делнични дни сервизът работел до 19 часа.
Началните акорди от „На Елизе“, предназначени да оповестяват, че някой влиза в помещението, за миг заглушиха музиката от осемдесетте, която се носеше от радиото. В сервиза миришеше на моторно масло и на автомобилни газове. Вътре имаше четири коли. Нито една от тях не беше тъмносиня.
— Какво правиш тук?
УВ излезе от ремонтния канал, избърса си ръцете в гюдерия, но не показа дори намерение да се приближи и да се здрависа с гостенката си. Не изцапаните му ръце бяха причината. С Хана се бяха срещали и преди. Многократно. Допреди няколко години сред по-леките престъпления в Наказателния кодекс не бяха останали такива, в които УВ да не е замесен.