Кражби, проникване с взлом, търгуване с крадени вещи, незаконна продажба на алкохол и наркотици.
Вървеше слух, че бил босът на подземния свят в Хапаранда. Хана го намираше за смехотворно глупаво.
Преди пет години го арестуваха при съвместна акция с финландската полиция. Осъдиха го на три години затвор за трафик на наркотици. 15 000 таблетки „Субоксон“ от Франция.
По онова време пазарът във Финландия беше много по-голям, но междувременно нещата се бяха променили. Клиентелата в Хапаранда се увеличи, сега цялата област Норботен купуваше оттам. Предимно млади нехранимайковци като онзи, с когото Хана се бе разправяла сутринта. Имаше ги в изобилие: без посока, без планове, без работа. Хапаранда държеше първото място по безработица в района. С процент, многократно по-висок от безработните в околните градове. Националната статистика за училищния успех сред деветокласниците в цялата страна даваше достатъчно красноречива представа къде се корени проблемът. Момичетата заемаха челните места, момчетата попадаха на дъното. Същото важеше и за базовите изисквания за усвоени знания по общообразователните предмети. Момчетата не покриваха дори средното ниво, изоставаха драстично от момичетата. Чисто и просто не виждаха смисъл да учат. И гледаха само да избутат даскалото. Девойките се местеха в големите градове да се образоват, а младежите оставаха тук. И се завърташе порочен кръг. Хапаранда далеч не беше единственият малък град, където се наблюдаваше такава тенденция. Това обаче ни най-малко не правеше проблема по-безобиден.
Преди две години УВ излезе от затвора. Стана баща, скъса с престъпните среди, отвори автосервиз. Тази вечер още стоеше там, а минаваше полунощ.
— До късно работиш. — Хана пристъпи няколко крачки навътре в помещението.
УВ се облегна на една кола, скръсти ръце пред гърдите си и прикова очи в нея.
— Какво искаш? — попита уморено.
— През последната седмица да са ти докарвали за ремонт кола, пострадала при катастрофа? — попита Хана. Предпочиташе да кара по същество.
— Не.
Тя се разсея. От тонколоните се разнесоха първите лесно разпознаваеми акорди от лайтмотива на филма „Fame“. Барабани и бълбукащ синтезатор. Млъкна и вдиша дълбоко.
— Може ли да изключиш радиото?
— Защо?
— Изключи го, ако обичаш.
Тонът ѝ не предразполагаше нито към възражения, нито към повече въпроси. УВ сви рамене и се подчини. Хана замижа, подразнена, задето невинаги съумяваше да се контролира; задето все още беше съвсем лесно да срутят защитните ѝ стените, които толкова грижливо бе съградила. Около цялата история с майка ѝ и най-вече около трагедията с Елин…
— Сега доволна ли си? — прекъсна УВ разсъжденията ѝ.
— Да. Благодаря.
Тя се окопити бързо. Възцари се тишина. Хана успешно изтласка нежеланите мисли и се върна към конкретния повод, довел я тук.
— Значи, не са ти докарвали катастрофирала кола?
— Не.
— Тъмносиня.
— Не. — УВ подчерта отговора си с отрицателно поклащане на главата. — Не са ми докарвали катастрофирала кола. Нито тъмносиня, нито какъвто и да било друг цвят.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
Тя продължаваше да стои в сервиза и да се оглежда. Размишляваше има ли начин да провери достоверността на твърденията му. Не се сещаше за такъв, поне за момента. До този извод стигна.
— Ако някой ти докара потрошена кола, обади ми се — подаде му визитка.
Той изобщо не посегна да я вземе.
— Знам къде да те намеря.
Без да откъсва поглед от неговия, тя пъхна визитката обратно в джоба си. Обърна се и тръгна към вратата.
— Много здраве на Тумпа — чу Хана, когато постави ръка върху бравата.
Застина. Никой не наричаше съпруга ѝ Тумпа. Колко добре познаваше всъщност той УВ? Дали целта на монтьора не бе да ѝ подскаже да потърси скрит подтекст в кратката си прощална фраза? Освен ясното му послание, че знае и коя е, и за кого е омъжена. Хана реши да не се задълбочава прекалено и отвори вратата. На излизане от сервиза я изпрати акорд от „На Елизе“. Качи се в колата и подкара към къщи.
УВ изчака вратата да хлопне. Искаше да се увери, че полицайката няма да се върне. Чак тогава даде воля на раздразнението и безпокойството си. Откакто излезе от пандиза, не го бяха закачали. Внимаваше отношенията му с ченгетата да продължават в същия дух, всички да знаят, че се е сбогувал с криминалното си минало и сега води порядъчен живот на средностатистически швед. Пазеше се ченгетата да не се навъртат около него. Не можеше да си го позволи.