Дали щяха да го вземат на мушка, след като полицайката го бе заварила да работи до късно?
И да почнат да душат? Да го подозират?
Не би стоял в сервиза до среднощ, ако не беше принуден, ако Службата за социално подпомагане не бе извършила нова „индивидуална оценка на степента на увреждането“.
Реално нищо не се бе променило в състоянието на Лувис.
Тя продължаваше да е в същото положение: не можеше да си държи главата изправена, не можеше да говори, не можеше да се смее, не виждаше, поемаше храна през сонда и получаваше епилептични припадъци, понякога по няколко на ден. Макар и четиригодишна, в много отношения бе по-слабо развита от новородено бебе. И въпреки това намалиха полагаемите им се часове с личен асистент. Той и Стина оспориха оценката, вдигнаха скандал на общината и на всички отговорни лица, но решението беше окончателно. И се видяха принудени сами да се справят. Редуваха се на смени. През цялото денонощие един от двамата трябваше да гледа Лувис.
Не сработи.
Стина се поболя. От половин работен ден мина на почасова заетост. Накрая излезе в болничен. Той се претрепваше в сервиза. Двамата изнемогваха. За да оцелеят, наеха помощница да ги отменя при нужда.
Често прибягваха до услугите ѝ. А излизаше скъпо.
Сервизът вървеше добре, но парите, изкарвани от дребни ремонтни услуги, смяна на гуми и на масло, не стигаха доникъде. Сринаха се до абсолютното дъно и той се свърза със старите си познайници във Финландия и пак мина от другата страна на закона.
Този път обаче значително сви дейността си. Никакви наркотици.
Понастоящем припечелваше допълнително от коли като този „Мерцедес“ S-класа седан, който ремонтираше, тъкмо когато му се натресе фатмачката. Мерцедесът бе пострадал при тежка катастрофа в САЩ през зимата. Застрахователната компания си свършила работата — изплатила каквото следвало да изплати на собственика и задържала колата, после я продала и мерцедесът бил транспортиран до Европа. Дотук всичко беше законно. УВ стягаше такива коли най-често с крадени части и се грижеше да попаднат на шведския или на финския пазар. Там ги продаваха като втора ръка със следи от нормална амортизация. Нито дума, че автомобилът е бил зверски потрошен във Флорида само няколко месеца по-рано. УВ не изкарваше от това кой знае колко пари, но всичко беше от помощ.
И най-неочаквано полицайката взе, че цъфна в сервиза му. Да го пита за коли, пострадали при катастрофа.
Той реши да поизчака още някой и друг ден, да види как ще се развият нещата. Поназнайваше това-онова за престъпния свят, но не и как да постъпи с наличната информация. Едно обаче беше сигурно: не можеше да си позволи пак да се върне в пандиза. Без него Стина и Лувис нямаше да оцелеят.
Девета глава
Стана от леглото гола и тръгна към банята. Знаеше, че той я следи с очи. Правиха секс. Биваше я по тази част, изучила бе занаята със същата прилежност, с която усвояваше и всичко друго. А той се оказа по-добър от очакваното.
Катя си го набеляза в бара на хотела. Бизнесмен, чужденец. Към четирийсет и пет годишен, с прилична външност: кафяви очи, модерно подстригана тъмна коса, няколкодневна брада, екстравагантно сако върху светлосиня риза с разкопчана яка. Изглеждаше добре поддържан. Седеше сам с компютъра си. Преди да пристъпи към следващата крачка, тя провери носи ли халка. Не ѝ пукаше дали той кръшка на жена си, но предпочиташе да не е обвързан, защото на необвързаните мъже не им се налага да се борят с угризения. Случваше се някои от женените да се разколебават в последния момент, а тя не виждаше смисъл да си губи времето с мъж, ако няма да завършат в леглото. Катя се приближи и го попита на английски дали мястото срещу него е свободно. Представи се с името Надя.
Той се казвал Зимон. Зимон Нур от Мюнхен.
— Поназнайвам немски — похвали се тя със силен руски акцент.
Всъщност умееше да говори немски съвсем свободно и с безупречно произношение. Немски и още пет езика. А елементарен разговор можеше да води на още шест-седем. Преструвайки се на радостна заради удалата ѝ се възможност да си поупражнява немския, тя продължи да говори, като умишлено допускаше грешки на начинаеща, а той ги поправяше през смях. Тя предложи да му поръча питие. Той отказа. Настоя той да я почерпи.
— Тогава чаша бяло вино, моля.