Той си взе бира. Чукнаха се над затворения капак на лаптопа му. Тя му се усмихваше окуражително, докато с лекота направляваше разговора. Той очевидно съзнаваше, че що се отнася до външен вид, тя го превъзхожда многократно, а искрената му радост от нейната компания издаваше какъв голям късметлия се чувства, задето му е обърнала внимание. И въпреки това — или може би точно поради тази причина — той се поколеба, когато след два часа, прекарани заедно, тя предложи да се усамотят някъде.
— Не съм проститутка — увери го тя.
Той се изчерви и заеквайки, я увери най-горещо, че нито за миг не си е помислил подобно нещо. Лъжеше. Когато млади, привлекателни жени ухажват видимо заможни бизнесмени в хотел в Санкт Петербург, обичайното схващане на запад е, че става дума именно за проституция. Евентуално в комбинация с изнудване. Някои работодатели дори предупреждаваха служителите си да се пазят от такива жени, знаеше Катя. И сега нейният избраник показа признаци на колебание. Хвана го шубето. Току-що се бяха запознали и щеше да звучи странно и подозрително тя да твърди, че си пада по него или изпитва по-дълбоки чувства. За да постигне обаче набелязаната цел, се налагаше да му помогне да преодолее безпокойството си да не го дрогират, ограбят или нещо още по-лошо.
Тя опита с истината. Или поне с истината в по-свободен прочит.
Наведе се напред, снижи глас и мина на английски.
— Днес завърших много важен проект — задържа погледа му. — Не съм оттук. Утре се прибирам вкъщи. Тази вечер ми се ще да поразпусна. Обичам секса.
И продължи да го гледа с открит, силно предизвикателен поглед.
Не беше ли твърде пряма? Прекалено директна?
Явно не. Зимон Нур само кимна и не успя да сдържи усмивката си, докато казваше, че стаята му е на четвъртия етаж.
Катя се върна от банята. Излегнат в двойното легло, Зимон продължаваше да я гледа. Погледът му — без самият той да си дава сметка — издаваше недоумение как му се е навила такава секси мацка. Катя му позволи да оплакне око.
— Може ли да пусна телевизора? — попита тя на престорено нескопосания си немски и взе дистанционното от малкото бюро.
— Телевизия ли ти се гледа сега? — Той си погледна часовника.
— А на теб иска да спи ли? — попита тя преднамерено неправилно и го увери с поглед, че ако той иска да си почива, тя няма да му пречи с телевизора.
— Не, не, пусни го, няма проблем.
Тя пак легна до него. Подпря се на възглавница. В едната си ръка държеше дистанционното, другата отпусна върху корема му. Усети как при нейното докосване мускулите му се стягат. Преметна крак върху неговия, бедрото ѝ се отърка в члена му, и започна да прехвърля каналите. Спря на един, по който излъчваха новини.
Включиха репортаж от мащабна спасителна акция. Част от единайсететажна жилищна сграда се бе срутила до основи, сякаш я бе стъпкал великан, беше я изравнил със земята, но другата половина бе оставил непокътната. Спасителни екипи издирваха оцелели сред развалините. Говорителят и текстът под кадрите съобщиха, че по вече потвърдена информация журналистът Станислав Кузнецов и неговата колежка Галина Соколова са загинали при газова експлозия, унищожила голяма част от жилищна сграда на улица „Афонская“.
— Какво се е случило? — Зимон кимна към екрана. И говорът, и текстът бяха на руски.
— Газова експлозия. Известен руски журналист, женен, опозиционно настроен към Кремъл, и неговата любовница са умрели, докато са се чукали в апартамента на майка ѝ.
— И това ли съобщиха? — изненада се Зимон. — Че е изневерявал на съпругата си?
— Не. Просто аз го знам.
Мобилният ѝ избипка върху нощното шкафче. Тя го взе, погледна екрана. Плащането беше получено. Тя си позволи лека доволна усмивка.
— Добри новини?
— Да.
Остави телефона върху нощното шкафче, вдигна дистанционното, изключи звука и плъзна надолу ръката си, отпусната върху корема му.
Десета глава
И тя бавно се събужда за живот.
Хапаранда.
Слънцето се издига на безоблачното небе и безмилостно разбулва, че Хапаранда всъщност е застаряваща примадона. Нуждае се от помощ, от грижа, от внимание, а на места и от съвсем прости и конкретни неща: боя, нова облицовка или няколко керемиди, та да се прикрият недостатъците, които неопровержимо говорят, че някои части от нея вече не дишат със същата жизнена сила и вяра в бъдещето както преди.
Тъгува ли по нявгашните висоти? Не ще и дума.
Имаше времена, когато не просто се чувстваше абсолютният център на света. Тя беше абсолютният център на света. Истинска метрополия далече на север. Шпиони, контрабандисти, революционери, проститутки, авантюристи и артисти прииждаха от близо и далеч. В стаите в Градския хотел се разискваха, договаряха и решаваха въпроси от голямата политика, подписваха се търговски споразумения, предопределяха се човешки съдби.