През април 1917 г. Ленин се бе отбил в Хапаранда на връщане от изгнанието си в Швейцария. Шейни с конски впрягове го бяха превозили по замръзналата река до Торнио, а оттам — до Петроград, към Октомврийската революция и ролята му в световната история.
Какво смята човек по този въпрос зависи от конкретната личност. Хапаранда не влага никакъв оценъчен елемент, само констатира. Че някога имаше времена, когато всички знаеха коя е тя и къде се намира — и усещаха притегателната ѝ сила.
Слънцето се издига още по-нависоко, прогонва сенките, стари и нови.
Стопля земята на гробището, където под утринната светлина Валборг Карлсон полага свежи цветя върху последния пристан на своя покоен съпруг. Тъгува за него. През цялото време. Буди се рано, особено лете, и ходи на гроба всеки ден. И така от десет години, без изобщо да подозира, че медицинска сестра в старческия дом, където е живеел съпругът ѝ, го е уморила с инсулинова инжекция.
Малкият апартамент е вече топъл и мирише на спарено и на боклук. Юнатан Лундин, по прякор Юнте, потен, но със загатната усмивка на устните, спи в леглото с дрехите. Ще минат още няколко часа, преди да се събуди и отчаяният лов за дрога да започне отначало. Тогава ще забрави, че е сънувал, няма да си спомня абстрактното усещане за волност и щастие, което в будно състояние не е изпитвал от няколко години.
В къща на улица „Кльовервеген“ Йени и Тобиас Валгрен се наслаждават на нежен сутрешен секс. Преди две седмици са се венчали в църквата в Хапаранда. Тобиас си е обещал да бъде верен на съпругата си след сватбата — нищо, че не е бил такъв нито през четирите години, откакто са заедно, нито през двете, откакто са сгодени. Дотук е спазвал обещанието си. Любят се без предпазни средства и Тобиас свършва с проточен стон, задушен във възглавницата. Един от неговите сперматозоиди среща една от яйцеклетките на Йени и тя зачева дете. След двайсет и три години то ще се прочуе не само в Хапаранда, но и в цяла Швеция.
Стина Лаурин стои до вратата на спалнята на дъщеря си. Сега Лувис спи спокойно, но снощи е получила припадък. Точно тогава се падна да я гледа Стина, но Денис се събуди и се притече на помощ, независимо че бе работил до късно. Сутринта, на тръгване към сервиза, изглеждаше капнал от умора, но те се нуждаят от пари повече, отколкото той — от сън. Както толкова често напоследък, тя пак започва да се пита колко ли ще издържат да я карат по този начин. А налегнат ли я тези мисли, връхлети ли я страхът да не го изгуби, Стина е безсилна да пропъди най-голямото табу от съзнанието си. Че не обича дъщеря си. Че без нея щеше да им е по-добре. И се ненавижда.
В една от ниските, малки светлосини еднотипни къщи по „Корнвеген“ Криста Райвио реже хляб за закуската на сина си и умува как да обясни на колегите в службата защо цялата е посинена и е с подуто око. И както толкова често, заиграва се с мисълта какво ли ще е чувството да забие острия нож в гърдите на съпруга си побойник. Ще минат още три години, преди да разбере.
Сандра Франсон излиза от къщата и оставя Кенет да спи на горния етаж. Тръгва за работа. Вече изгаря от нетърпение на обяд да отскочи до търговския център „Раяла“ в Торнио на няколкостотин метра от отсрещния бряг на реката, отвъд границата, и да купи вазата, която ѝ е оживяла на сърцето. Шейсет евро лежат сгънати в предния джоб на панталона ѝ. Знае, че не бива, но възнамерява да си позволи това разточителство. Има нужда да си го позволи, заслужава го. И точно като повечето жители на Хапаранда и тя поглежда нагоре към ясносиньото небе и установява, че днес пак се очертава прекрасен ден.
Тя не подозира, никой не подозира, че на изток започват да се сгъстяват буреносни облаци.
Единайсета глава
Още преди да се обърне, Хана знаеше, че е сама в леглото. Напоследък това бе станало обичайно явление. Дори през почивните дни. Тумас си лягаше рано, понякога още в девет. Когато тя влизаше в спалнята няколко часа по-късно, той спеше дълбоко, на една страна, с гръб към нейната половина. Понякога чуваше как будилникът му звъни в пет, но по-често — не. По това време на годината дори не беше сигурна дали го навива за всяка сутрин. И въпреки това се будеше.
Друг дневен режим.