Отнякъде изтрещяха още изстрели, екнаха още писъци.
Артьом се надигна и седна; несръчно се опитваше да спре кръвта, която бликаше на тласъци от ранения му крак в бесния ритъм на стресираното му сърце. Изтрещя поредният откос и той се вцепени. Отчаянието в погледа му премина в празнота, устните му промълвиха няколко беззвучни думи и главата му клюмна върху гърдите.
Третият финландец, потърсил укритие в плитка канавка, имаше пряка видимост под паркираните автомобили. Бе дал откос с автомата си и бе ранил Артьом в долната част на гръбнака. Вадим съобрази, че и той представлява лесна мишена за стрелеца, залегна и се прикри странично до едната голяма гума на джипа. Оттам видя, че най-дребният от четиримата финландци лежи мъртъв на земята.
Люба не се мяркаше никаква.
Откъм канавката в началото на гората тресна поредица от изстрели. Куршумите се посипаха по джантата и надупчиха гумата. Един премина диагонално през нея, излезе и го улучи в бедрото. Болката проряза тялото му като бяла светкавица. Той стисна зъби да сподави вика си, опря чело о свитите си колене и се смали максимално. Когато издиша бавно насъбрания въздух, установи, че стрелбата е спряла.
Цареше тишина. Пълна тишина.
Никакво движение, никакви гласове, никакви викове от болка или гняв, никакви птичи песни, нищо. Сякаш самото място бе затаило дъх.
Предпазливо надникна иззад джипа.
Все още беше тихо. Все още цареше затишие.
Бавно, съвсем бавно той подаде глава над джипа, за да разгледа по-добре обстановката. Слънцето се намираше под върховете на дърветата, над хоризонта. Пейзажът пред него се къпеше в мека светлина, каквато излъчва само среднощното слънце.
Изправи се полека. Куршумът, заседнал в мускулите и тъканите, явно не бе засегнал жизненоважни органи. Притисна длан към раната. Кървеше, но не твърде обилно. Една стегната превръзка щеше да намали кръвотечението.
— Люба?!
Седеше облегната върху задната броня на волвото. Дишаше повърхностно, на пресекулки. Отпред сивата ѝ тениска беше напоена с кръв. Люба още стискаше пистолет в дясната си ръка. Вадим огледа раната. Кръвта течеше равномерно. Значи, куршумът не бе засегнал артерия. И белите дробове най-вероятно бяха невредими, защото не се виждаха въздушни мехурчета. Люба имаше добри шансове да прескочи трапа.
— Кой откри огъня? — попита задъхано тя и сграбчи якето на Вадим с окървавената си ръка. — Кой стреля пръв?
— Той е с нас.
— А? С нас ли? Кой е с нас?
— Хайде, ела.
Внимателно издърпа пистолета от ръката ѝ, пъхна го в джоба си, наведе се и ѝ помогна да стане. Лицето ѝ се сгърчи от болка и усилие, но тя успя да се изправи. Вадим я прихвана през кръста, а тя обви ръка около раменете му. Поведе я към откритата площ между паркираните автомобили. Изравниха се с проснатия татуиран финландец. Вадим внимателно се освободи от хватката на Люба, отдръпна ръката, с която я подкрепяше, и отскочи две крачки встрани.
— Прости ми…
В началото Люба го гледаше с недоумение. Проумя какво е направил, къде я е отвел, секунда преди куршумът от пушката със заглушител да прониже слепоочието ѝ и тя да се свлече на земята.
Вадим притисна длан към раненото си бедро и се протегна. Издиша с дълбока въздишка.
С дребни забележки всичко протече по план.
Втора глава
Градът се събужда.
Както всеки ден. Десетилетия наред.
През 1809 година в град Фредериксхамн1 е сключен мирен договор. С един най-обикновен подпис Швеция губи една трета от територията си и една четвърт от населението си. По силата на договора Руската империя получава Финландия, а следователно и Торнио, дотогава най-големия търговски център в региона, а поречието на река Турнеелвен е определено да бъде естествена граница между Шведското кралство и Руската империя. И изведнъж Швеция вече няма град в този район. Възниква необходимост от град, по въпроса мнението е единодушно, но къде да бъде разположен? Валят предложения, вихрят се продължителни спорове. Правят се опити да се стигне до съгласие, а тя, Хапаранда, чака търпеливо. От малко селце с шепа стопанства набъбва до търговско средище, а през 1842-ра е провъзгласена за град. Това е годината на нейното рождение.
Названието идва от финското Хаапаранта, в превод „бряг, обрасъл с трепетлики“.
Следват благодатни години. Тя се разраства стремително. Извлича полза от световните конфликти. Да си неутрален пограничен град в свят на силно военно противопоставяне си има и предимства. През определени периоди Хапаранда е единствената отворена врата към Русия. Иглено ухо между Изтока и Запада.