— „Съдебна медицина“ и криминалистиката още не са готови — подхвана Гордън и тихото жужене в стаята мигом стихна. — Но за кратко време успяха да извлекат доста информация. Ако започнем със „Съдебна медицина“… — Той разтвори тънката папка, която донесе, и плъзна поглед по най-горния документ. — И така, пак ще повторя: по предварително заключение причината за смъртта е счупване на врата. Травмите по краката говорят, че мъжът е бил блъснат от автомобил.
— Значи, бил е блъснат, докато се е намирал извън колата — вметна Хана по-скоро като уточнение, отколкото като въпрос.
— Така изглежда. Мъжът има и огнестрелна рана над дясното бедро. Куршумът е останал в тялото. — Гордън прехвърли разпечатките в папката, издърпа друг доклад. — Според балистиката калибърът е 7,62 мм.
— Финландските автомати все още стрелят с този калибър — осведоми ги Морган.
— У мъртвия не са намерени документи за самоличност. В джобовете му са открити само кутия руски цигари и руски кибрит. Част от дрехите са руско производство — продължи Гордън. — На първо време приемаме, че е руснак. Не фигурира в нашия ДНК регистър — завърши той и затвори папката.
— Какво, дявол да го вземе, е правел там? — попита Пер-Улуф, без да адресира въпроса към конкретен човек.
— Сигурно е пренасял контрабандни стоки — предположи Лърч.
Останалите кимнаха в знак на съгласие.
Има ли граница, има и контрабанда.
Хапаранда не правеше изключение.
През границата, разбира се, прекарваха и наркотици, но за най-големия дял от нелегалния трафик отговорност носеше ЕС, защото във всички страни членки, с изключение на Швеция, продажбата на снус бе забранена. Липсваше всякаква логика: да забраниш стока, която само на няколкостотин метра се продава законно и без ограничения. Естествено, че ще я пренасят тайно през границата. Снусът изкушаваше не само млади авантюристи с желание да припечелят нещо допълнително, като прекарат през границата стек или два над позволеното. При износ на по-големи количества можеха да се изкарат големи пари. В този смисъл версията за руски контрабандист по затънтени горски пътечки звучеше съвсем правдоподобно.
— А боята по камъка на мястото на катастрофата? Знаем ли от каква кола е? — попита Хана.
— Все още не. Малко по-късно днес ще се изясни.
— Но най-вероятно загиналият е бил блъснат от местен, нали? — попита Хана.
— От къде на къде? — озадачи се Лудвиг.
— Ами кой другоселец ще знае за съществуването на това забутано пътче? Никоя карта или джипиес няма да те заведе дотам.
— Добра логика. Ще се съсредоточим върху Йовре Бюгден. Ще пратя екип да поразпита от врата на врата.
Хана кимна замислено. Все отнякъде трябваше да започнат. Така или иначе нейното предположение стесняваше периметъра на търсене. Впрочем ставаше въпрос за гледна точка. В случая стесняване означаваше двайсетина села с над 350 жители, пръснати върху територия с радиус десетина мили.
— В престрелката край Рованиеми преди седмица — седмица и нещо не бяха ли замесени руснаци? — попита Морган; явно продължаваше да следва нишката с предполагаемото оръжие, с което бяха простреляли открития мъртвец.
Всички се досещаха накъде бие. Разчистване на сметки, при което играта е загрубяла. Финландската полиция не се бе обърнала за съдействие, затова не разполагаха с по-подробни сведения.
— Дали между престрелката и смъртта на този мъж има връзка? — попита Лудвиг на смоландско наречие.
— Не пречи да се провери.
— Аз ще се заема — предложи услугите си Хана.
Никой не възрази.
— Рованиеми… Това означава ли, че ще викаме финландците?
— Ще видим. — Гордън огледа насядалите около масата. — Открихме остатъка от месото, отровило вълците.
— Сериозно? — изненада се Хана. — Кога?
— Вчера, след като намерихте трупа, аз и съседите ми продължихме да претърсваме района. — Морган лапна една чаена бисквита.
— И?
Наложи се Хана да го изчака да си сдъвче бисквитата и да я прокара с глътка кафе. После вдигна рамене.
— Нищо особено. Месото лежеше върху една скала. Беше успяло да умори няколко птици и една лисица.
— Имаме ли представа кой го е подхвърлил? — попита Пер-Улуф.
— Не. Но близкият имот е на Хелгрен.
С изключение на Лудвиг всички кимнаха почти едновременно. Беше излишно Морган да обяснява повече.