Товари, писма, стоки, хора.
Законни, контрабандни, живи, ценни, опасни.
Градът играе водеща роля в превоза на важни продоволствия. Хапаранда процъфтява. Благоденства.
Днес е малко по-уморена. Поукротила е темпото. Постепенно се смалява. Не че съвсем запада, но годишният брой на починалите и на изселниците надвишава броя на пришълците.
Хапаранда познава своите жители. Вълнува се от живота им, наблюдава и знае. Помни и очаква. Нуждае се от всички тях. Хапаранда е град: дали ще съществува, зависи пряко от наличието на желаещи да живеят в нея. Така едно божество престава да съществува в секундата, когато вярата в него отмре.
Затова Хапаранда, този тих, търпелив град, разположен покрай неспирно течащата река, посреща гостоприемно новодошлите и жали за заминалите.
Трета глава
Измежду многото свободни места за паркиране Хана зае едно от най-близко разположените до спортния магазин. Слезе и се огледа, докато пъхаше краищата на ризата си в униформения панталон. Още когато тръгваше от участъка, я обля гореща вълна — проклета менопауза! — и макар да трая едва няколко минути, още усещаше лицето си да пламти, а по гърба ѝ продължаваше да се стича пот.
Времето определено не облекчаваше положението.
Вече тринайсет дни подред печеше силно слънце и температурата надвишаваше двайсет градуса — необичайно висока за юни. Затова до търговския комплекс покрай Е4 цареше спокойствие. Десетината магазина, строени в редица, навярно се надяваха притегателната сила на ИКЕА да повиши и тяхната посещаемост. „Днес парашутът им се е отворил“ — помисли си Хана, докато по навик хвърли поглед назад към колата. Измина няколкото крачки до входа на спортния магазин.
Вътре я посрещна приятна прохлада. Мяркаха се неколцина клиенти, пръснати между кръглите метални стелажи с табелки, съобщаващи, че окачените на тях стоки са намалени с 40 до 70 процента. Хана вдигна ръка да поздрави касиерката. Не я познаваше, но знаеше името ѝ: Таря Бюрел, съпруга на Харалд, по-малкия брат на Карин от пропуска в участъка. Касиерката отговори на поздрава и кимна към вътрешността на магазина. Хана веднага съзря лицето, причина да влезе в магазина.
Млад мъж на име Юнатан, или Юнте. В момента не се сещаше за фамилията му — следователно не беше сред най-честите посетители на ареста. Хана продължи към високите купчини с кутии за обувки, наредени пред стената. Съдържанието им се виждаше на дисплей. Младият мъж направи няколко несигурни крачки към двойка около трийсетте, а те всячески се опитаха да го избегнат, без обаче да му доставят удоволствието да си помисли, че ги е прогонил. Мъжът и жената просто се престориха, че не го забелязват.
— Може ли да говоря с теб?
Юнте се обърна към Хана. Ако восъчнобледото лице и трескавите движения не бяха достатъчно свидетелство да заключи, че си има работа с мъж със зверска абстиненция, то разширените зеници не оставяха ни капка съмнение. Най-вероятно хероин. Или бупренорфин. През последните години достъпът до него се бе улеснил значително и това беше довело до драстично увеличение на злоупотребите с наркотичното вещество.
— К’во искаш? — изломоти младият мъж и подсмръкна.
— Само да си поговорим. Ела да излезем навън.
— Нищо не съм направил.
— Ще я видим тази работа. Навън.
Тя сложи длан върху рамото му. Той се отдръпна прекалено рязко, изгуби равновесие и направи крачка назад, за да не се строполи.
— Не се занимавай с мен. Аз само моля за пари. — Вдигна рамене, сякаш да подчертае колко е безобиден. — Прося. Това не е… не е незаконно.
— Добре. А какво правиш, когато ти откажат?
— Какво имаш предвид?
Хана виждаше какво усилие коства на младежа да изобрази невинна физиономия, докато погледът му шари из цялото помещение.
— Заплашваш ги, че ще ги пребиеш.
— Да, ама… не съм го правил…
— Не си, но не може да обикаляш и да заплашваш когото ти падне, така че ела.
Тя пак сложи длан върху рамото му. Реакцията отпреди малко се повтори: рязък отскок назад, който явно дойде като голяма изненада за останалата част от тялото му.
— Разкарай от мен дебелите си пръсти!
— Дадено. — Хана пусна рамото му. — Сега ще дойдеш ли с мен?
— Да, но не ме докосвай.
Хана отстъпи крачка встрани и му направи знак да я последва. Залитайки, младежът се затътри към изхода. На минаване покрай кутия с маркови боксерки, той протегна ръка, грабна няколко чифта и направи несръчен опит да ги напъха под тънкото си яке.