— Ама ти сериозно ли? — попита отегчено Хана. — Забрави ли, че съм полицайка?
— Голям праз — промърмори Юнте с привидно недоумение.
Хана протегна ръка с въздишка, взе боксерките и ги хвърли обратно в кутията. Побутна го по гърба, за да му покаже, че е прекалил. Той явно схвана и тръгна към изхода без повече протести.
Излязоха под силната слънчева светлина. Той спря и вдигна длан да засенчи чувствителните си очи. С нов тласък Хана го подбра към паркираната полицейска кола. На половината път той пак спря, притисна с ръка стомаха си и леко се прегъна. По челото му бяха избили едри капки пот.
— Лошо ми е.
— Ами ще ти е лошо, като се тъпчеш с гадости.
Юнте не отговори, но Хана сякаш видя как леко ѝ кимна, преди да продължи.
Накара го да се качи отзад и потеглиха. Тя се загледа в ръцете си върху волана. Вярно, халката стоеше по-стегнато в сравнение с първия път, когато я наниза на безименния си пръст, и нямаше никакви изгледи да се напъха в сватбената си рокля — пък и защо ли да го прави — но пръстите ѝ не бяха дебели. Тя не беше дебела, макар през последната година коремът ѝ да се бе позаоблил. Преди няколко седмици попадна на онлайн калкулатор: въвеждаш ръста и теглото си, а той изчислява индекса на телесната ти маса. Нейният излезе 27. Понечи да осведоми мъжа на задната седалка, че, виж ти колко забавно, нейният ИТМ е равен на неговия коефициент на интелигентност. Един поглед в огледалото за обратно виждане ѝ показа, че няма кой да чуе шегата ѝ, защото главата на спътника ѝ клюмаше върху гърдите. Май беше заспал.
Пътуването продължи в мълчание. Скоро вече се движеха от другата страна на Е4 към центъра на града, където беше доста пусто. Клиентите на големия мебелен магазин рядко отскачаха до мястото, където навремето бе възникнал градът, а именно, от другата страна на Е4 — в някои отношения разделителна линия, подобно границата с Финландия на няколкостотин метра по-нататък.
Хана зави наляво покрай червена двуетажна сграда — седалище на местния вестник „Хапарандабладет“, понастоящем излизащ само два пъти седмично — и свърна пред доста невзрачна, продълговата, жълта тухлена триетажна постройка, предназначена да приюти полицията, Данъчната служба и Осигурителната каса.
В гаража паркира на едно от двете свободни места, слезе, отвори задната врата, провря се вътре и разтърси седналия мъж. Той се измъкна от колата с усилие. Насочи се към вратата за ареста, без да се налага Хана да му я посочва. Внезапно се закова намясто, опря ръка о предния капак на колата и простена. Хана се приближи до него тъкмо навреме, за да види празния му поглед, когато се обърна към нея. Без никакво предупреждение фонтанът, изригнал от устата му, я плисна под брадичката. Тя усети топлина през плата, докато бълвочът се стичаше по тениската ѝ. Смрадта я блъсна право в лицето.
— Ей, да му се не види дано!
Тя отскочи встрани. Следващата мощна струя плисна върху пода до нея и само опръска обувките и долната част на крачолите ѝ.
Младият мъж се изправи с дълбоко вдишване и с усмивка на леко облекчение. Хана се опита да вдишва начесто и по малко през устата, влетя през вратата в стайчето, където вписваха имената на арестуваните, преди да ги въведат в една от четирите килии, в момента всичките празни. Удължиха мярката за неотклонение на жената, задържана миналата седмица за притежание на наркотици, и я прехвърлиха в Люлео. През уикенда хванаха водач да шофира след употреба на наркотици, съставиха два акта — един за шофиране на автомобил с прекратена регистрация и един за ползване на неизправно ремарке — а в неделя сутринта съдействаха на персонала на линейка да овладее положението с пияна жена със счупена китка, и намериха блъснат от кола северен елен, паднал край пътя. В крайна сметка арестът остана празен.
Морган Берг се зададе по коридора с чаша кафе в ръка, спря и отстъпи крачка назад, като видя какво го очаква.
— Впиши го — разпореди Хана и бутна Юнте към закованата за стената пейка срещу гишето за регистрация.
Без да дочака отговор — било съгласие, било възражение — тя се обърна кръгом, извади си пропуска и отвори вратата отзад. Озова се в къс коридор със син метален шкаф на едната стена, няколко стола тук-там, с тръби и кабели по тавана. На пръв поглед приличаше на подземен пасаж, но всъщност беше мъжката съблекалня. За да влезеш в дамската, се минаваше оттук.
Хана се приближи към шкафчето си и започна да се съблича. Дали само така ѝ се струваше заради вонята, или наистина нещо от повърнатото от Юнте беше влязло в устата ѝ? Полагаше неистови усилия да не ѝ прилошее. Открай време имаше този проблем. Когато децата бяха малки, Тумас се грижеше за тях, когато драйфаха. Погнусена, тя разкопча ризата си и я хвърли на пода. Наведе се и си събу обувките и чорапите. Телефонът ѝ звънна. Беше по сутиен и панталон. Изкуши се да не отговори, но за всеки случай хвърли око към екрана.