Търсеха я от Упсала.
Габриел учеше там.
Не беше неговият номер, но можеше например да си е изгубил телефона и да звъни от телефона на приятел. Или пък да му се е случило нещо. Хана прие разговора с краткото:
— Да, моля.
— Ъъъ… ало… Хана… Хана Вестер ли е на телефона? — прозвуча глас отсреща; явно някой търсеше фамилията ѝ в книжа пред себе си, преди да я назове.
— Да. С кого говоря?
— Пардон. Казвам се Бени Свенсен и се обаждам от ДВМС. — За миг мъжът млъкна, сякаш се колебаеше дали да не обясни какво означава абревиатурата. Изглежда се отказа. — Искам да говоря с вас относно онези вълци. Вие движите случая, нали?
Хана ръководеше предварително разследване на умишлено умъртвяване на вълци. В сряда с полицията се бе свързал силно разстроен немски турист и на развален английски беше обяснил, че се е натъкнал на мъртъв вълк. След поредица от недоразумения накрая Хана успя да разбере къде е въпросното място. Отиде да провери. Ставаше въпрос не за един мъртъв вълк, а за два. Вълчица и вълче. Не личаха външни наранявания, но изглеждаше слабо вероятно да ги е застигнала естествена смърт, още повече че двете тела се намираха на по-малко от километър едно от друго. Така или иначе съставиха протокол и изпратиха труповете в Държавната ветеринарномедицинска служба — ДВМС — откъдето сега Бени Свенсен се обаждаше на Хана да ѝ даде информация.
— Най-вероятно, да — потвърди тя и устоя на порива да се изплюе. — Ако става дума за вълчица и вълче, намерени в сряда в околностите на Катиласаари.
— Да, за тях става въпрос, в момента нямаме други вълци.
— Но аз няма откъде да го знам, нали така?
— Няма, разбира се, само че…
— Дайте по същество.
Хана вече съжаляваше, задето вдигна. В момента изпитваше неистово желание час по-скоро да се отърве от изпоцапаните дрехи и да се пъхне под душа. Освен това май се досещаше какво ще ѝ съобщи мъжът: вълците са били отровени. Касаеше се за престъпление, но най-вероятно прокурорът в Люлео щеше да прекрати разследването. С мотиви: ресурсоемко е, не представлява особен приоритет и има ниска разкриваемост. В региона вълци се появяваха рядко. Не обитаваха постоянна територия, или поне доколкото Хана знаеше, но се случваше да дойдат от някои краища на Швеция, Русия, Финландия и Норвегия. Откриеха ли ги обаче местните хора, обикновено не минаваше много и те „изчезваха“.
— Смъртта е настъпила вследствие отравяне — съобщи Бени точно в съответствие с предположенията ѝ и тя си представи как той чете от доклада от аутопсията.
— Добре, благодаря за информацията — отговори тя, докато си разкопчаваше панталона. Започна да го изхлузва. — В момента не ми е удобно да говоря, затова, ако обичате, изпратете медицинската документация.
Пределно ясно изрази желанието си да приключат разговора. Или поне така си мислеше. Очевидно обаче Бени Свенсен не схвана уж недвусмисленото ѝ послание.
— Има още нещо.
— Какво? — троснато попита тя, неспособна да сдържа нетърпението си.
Изслушвайки поясненията му, Хана застина. За миг забрави, че е полугола и изпоцапана с повръщано; нещо повече — усъмни се дали е чула правилно.
Не, сигурно ѝ се беше причуло.
Четвърта глава
— Изяла е човек? — повтори Гордън Бакман Ниска, приковал очи в Хана.
Тонът му издаваше, че независимо от силното съмнение в истинността на чутото обмисля евентуалните последствия, ако все пак се окажеше вярно.
— Според Ветеринарномедицинската служба и двата вълка са яли човешко месо — кимна утвърдително Хана.
Гордън въздъхна тежко и пъргаво се изправи от ергономичния офис стол. Отиде до прозореца с изглед към улица „Страндвеген“ и се загледа в отсрещния паркинг. Трийсет и шестте му години му отреждаха мястото на най-младия комисар в историята на Хапаранда, а светлосинята, силно вталена риза говореше в полза на предположението, че е и най-атлетичният. Ако някой се нуждаеше от още доказателства, над ниската библиотека зад бюрото му висяха три медала от триатлона „Железен човек“2 и четири от „Шведска класика“3. Хана и Морган изчакаха мълчаливо Гордън да си напъха пликче снус4 под горната устна.
2
Триатлонът „Железен човек“ е сред най-трудните спортни надпревари в света; включва 3,86 км плуване, 180,25 км колоездене и 42,2 км маратонско бягане, и всичко това в един ден. — Бел.прев.
3
„Шведска класика“ включва четири състезания: 90 км ски маратон, 330 км колоездачна обиколка, 3 км плуване в река и 30 км бягане по пресечена местност. Отличието „Шведска класика“ получава състезателят, финиширал успешно и в четирите състезания в рамките на 12 месеца. — Бел.прев.
4
Снус — шведски овлажнен, смлян, ароматизиран тютюн за смучене с високо съдържание на никотин и ниско съдържание на канцерогенни вещества. Предлага се в кутийки с разфасовки от 0,3 до 2 грама, подобни на пакетчета чай, или насипен. Снус е предпочитано тютюнево изделие в Швеция и се смята за основната причина сред шведите заболяванията, свързани с тютюнопушенето, да са много слабо разпространени. — Бел.прев.