— Днес май някой е повърнал отгоре ти?
Хана се обърна към него, като същевременно вдигна яката на чистата си риза и я подуши.
— Мириша ли?
— Не, но чух да разправят.
— Онзи тип, Юнте… фамилията му ми изскочи от ума.
— Лундин.
— Точно така. Лундин. — Тя пак насочи вниманието си към картата. — Намерихме ги ето тук.
— 36 часа. Да приемем, че са изминавали по 30 километра в денонощие… това прави 45 километров радиус. — Гордън погледна мащаба на картата, взе линия и химикалка от бюрото, измери, начерта кръг и огледа резултата. — Това е страшно обширен горски периметър. Ще ни трябват повече хора.
— Дали да не изчакаме да видим какво ще научи Морган. Ако проследяващите устройства не засичат точното местоположение, никога няма да го намерим.
— Знаем ли дали е мъж?
Хана бързо прехвърли наум разговора си с Бени Свенсен. Специалистът бе казал само „човек“, не беше уточнил пола.
— Не, съжалявам, не се знае дали е мъж, или жена.
— Случайно да имаме късмет и лице от района да е било обявено за изчезнало?
Хана поклати глава. Гордън пак въздъхна, хвърли за последно поглед към картата и седна зад бюрото.
— Добре, ще изчакаме Морган и тогава ще решим как да действаме.
Срещата явно бе приключила. Хана тръгна към вратата, но преди да прекрачи в коридора, Гордън я спря:
— Излишно е да ти го напомням, но докато не добием яснота с какво си имаме работа, това тук си остава само между нас тримата.
Тя рядко бе виждала тъмните очи на Гордън да гледат толкова сериозно. Обикновено излъчваше ведрост и безгрижие, без обаче да се отнася лековато към работата си или да губи авторитет пред служителите си. Хана само кимна, излезе от кабинета му и тръгна по коридора, установявайки, че досега денят беше пълна отврат.
Пета глава
Десет души.
Гордън се опитваше да си спомни дали някога в заседателната зала на втория етаж се е събирала толкова голяма група. Всички се настаниха около дългата маса от светло дърво. Морган обаче остана прав, облегнат на стената, цялата заета от стари книги. Кафявите и черните кожени гръбчета на подвързиите, протрити от старост и употреба, придаваха на помещението вид на преоборудван архив и то нямаше нищо общо с представите за модерна зала за работни срещи, за каквато всъщност служеше. Книгите определяха облика на обстановката. Те и огромната полицейска емблема върху едната по-къса стена. От двете страни на емблемата бяха подредени пожълтели снимки на бивши полицейски началници. В момента всички присъстващи седяха гърбом към тях и с лице към Гордън, застанал пред бял екран в другия край на залата. Мултимедийният проектор бръмчеше на тавана. Върху картата на екрана тънка синя линия лъкатушеше на зигзаг през Северна Швеция и свършваше до Хапаранда.
— Какво виждаме? — поинтересува се Рогер Хамар, по-популярен с прякора Лърч5 заради слабата си върлинеста фигура и плътния тембър.
Гордън не отговори, а се обърна към Йенс, един от четиримата присъстващи в залата, които не бяха полицаи. Енергичният млад служител от общинската администрация в Люлео му кимна. Морган го бе помолил да изпрати карта на трасето, изминато от вълчицата, ала на Йенс му беше хрумнала по-добра идея: да дойде и лично да обясни всичко. Въпреки хладния отказ на Морган — той и колегите му били в състояние да проумеят обозначенията върху картата и без чужда помощ — Йенс бе настоял. „В общинската администрация в Люлео явно цари пълна скука“, предположи Морган.
— Миналата седмица сте открили два мъртви вълка тук. — Йенс се протегна от стола и насочи лазерна показалка към картата.
Гордън чу как Хана въздъхна шумно. Седеше до прозореца заедно с Пер-Улуф, десетина години по-млад от нея. Снежнобялата му оредяла коса, мършавото лице и отпуснатата кожа обаче му придаваха вид на човек пред пенсия. Гордън видя как Хана врътна очи към тавана. Навярно и тя си помисли същото като него, когато червената точица се появи до Катиласаари. Толкова ли е трудно да станеш, да отидеш до картата и да посочиш с ръка, вместо да размахваш тая нелепа лазерна показалка?
— Както ви е известно, единият вълк е бил с прикачен предавател. Затова знаем откъде е минал. — Червената точка се плъзна по синята линия. — Вълчицата е била част от глутница, дошла от юг. Минала е оттук, източно от Стурюман, нагоре между Арвидсяур и Ариеплуг, до околностите на Йокмок, където се е отделила от глутницата, хванала е на югоизток и навярно е възнамерявала да продължи към Финландия, но е издъхнала тук. — Точката се върна до Катиласаари. — Спряла е да се движи в 04,33. Вие се интересувате къде е била денонощие и половина преди това. — Той посочи място северно от село Витватнет. — Тогава се е намирала ето тук. През последните трийсет и шест часа преди смъртта си е изминала 41 километра. — Йенс изключи лазерната показалка и се отпусна на стола, видимо доволен от представянето си.
5
Лърч — герой от комикс на американския художник Чарлз Адамс (1912-1988) и от екранизациите със заглавие „Семейство Адамс“. — Бел.прев.