Но Моли явно беше убедена, че помощта на чародея няма да е достатъчна. По бузите й потекоха сълзи, и тя стоеше стъписана и разтреперана.
— Ако беше ваше — замоли се тя на Габорн, — нямаше ли да го Изберете? И тогава ли нямаше да го Изберете?
Габорн знаеше, че щеше да го Избере. Моли като че ли прочете отговора на лицето му.
— Тогава ще ви го дам — предложи Моли. — Като брачен дар, стига да го приемете. Ще го дам на вас, да го отгледате като свой син.
Габорн затвори очи. Отчаянието в гласа й го удари като брадва.
Как можеше да Избере това дете? Струваше му се жестоко. „Това е лудост — помисли Габорн. — Ако го Избера, колко ли хиляди други майки могат с основание да поискат същото? Десет хиляди, сто хиляди? Но ако не го Избера и Моли се окаже права? Ако с бездействието си го осъдя да умре?“
— Детето има ли си име? — попита Габорн, защото в някои страни незаконородените оставаха за цял живот без имена.
— Наричам го Верин — каза Моли. — Като баща му.
Габорн се втренчи в детето, вгледа се под милото личице и гладката кожа, взря се дълбоко в малкия му ум. Нямаше много неща за виждане — един неживян още живот, няколко смътни желания. Детето изпитваше облекчение и благодарност от майчината гърда, от топлината на тялото й и от сладките песни, с които го приспиваше. Но Верин не възприемаше майка си като личност, не я обичаше така, както тя обичаше него.
Габорн потисна хлипа си.
— Верин Дринкъм — промълви той и вдигна лявата си ръка. — Избирам те. Избирам те за Земята. Нека Земята те цери. Нека Земята те крие. Нека Земята те направи свой.
Габорн усети как връзката се стегна.
— Благодаря ви, ваше величество — каза Моли. — Очите й блеснаха, пълни със сълзи. Тя се обърна и тръгна към замък Гроувърман, готова отново да извърви пеш двестате мили до дома си.
Но щом го направи, Габорн изпита мощно и непреодолимо усещане за смъртна заплаха; Земята го предупреждаваше, че тя е в опасност. Ако отново отидеше на юг, щеше да умре.
Дали щеше да бъде нападната от някой разбойник, дали щеше да се поболее по пътя, или щеше да я сполети някоя друга зла съдба, той не разбра. Но макар да не можеше да предположи каква форма на опасност я дебне, предчувствието му бе толкова силно, колкото в деня, в който умря баща му.
„Моли — помисли Габорн, — натам те чака смърт. Върни се и иди в замък Силвареста.“
Тя спря насред крачка и извърна питащо големите си сини очи към него. Поколеба се за половин секунда, след което се обърна и затича на север към замък Силвареста, сякаш я гонеше хала.
При тази гледка очите на Габорн се изпълниха със сълзи на благодарност.
— Добро момиче — прошепна той. Беше се побоял, че няма да чуе предупреждението му или че ще се поколебае дали да му се подчини.
Дните го гледаше невярващо.
— Вие просто така я… обърнахте?
— Да.
— Усетихте опасност на юг?
— Да — повтори Габорн и премълча смътното чувство на страх, което се прокрадна в него. — Поне за нея.
Обърна се към Бинесман:
— Не знам дали ще мога да издържа на това. Не очаквах, че ще е така.
— От един Земен крал не се чака да носи леки товари — каза Бинесман. — Казват, че след битката при Сийр Фийл по тялото на Ерден Геборен не намерили нито една рана. Според някои е умрял от разрив на сърцето.
— Много ме успокои — отвърна сардонично Габорн. — Искам да спася това дете, но не знам дали постъпих добре, или зле, като го избрах.
— А може би нищо от това, което правим, няма значение — отвърна Бинесман, сякаш примирил се с разбирането, че и най-големите им усилия може да не спасят човечеството.
— Не. Трябва да вярвам, че има значение — възрази Габорн. — Трябва да вярвам, че борбата си заслужава. Но как мога да ги спася всичките?
— Да спасиш цялото човечество? — каза Бинесман. — Това е невъзможно.
— Тогава трябва да измисля как да спася повечето. — Габорн погледна своя Дни, историка, който го следваше неотлъчно от детството му.
Мъжът беше облечен в скромния си, неизменен кафяв схоларски халат и се взираше в него с немигащи очи. Но когато Габорн се вгледа в него, Дните извърна поглед някак гузно.
Чувството за заплаха, което изпитваше Габорн, бе тревожно. Той беше убеден, че Дните може да му каже кой е източникът на тази опасност, стига да поиска.