После попита Бинесман:
— Можем ли да отделим рова от реката?
Мирима знаеше, че няма да е трудно. Едно изкуствено малко отклонение горе по течението изливаше вода в канала, който захранваше рова.
— Разбира се — каза Бинесман. И се огледа. — Дафид, Хю! Тичайте при воденичния улей. Бързо!
Двама яки младежи веднага хукнаха нагоре.
Магьосникът вдигна очи към утринното слънце.
Мирима затаи дъх, напрегната да чуе какво ще каже Бинесман.
— Милорд — заговори той толкова тихо, че повечето от стоящите наблизо едва ли можеха да го чуят. — Земята ни говори. Понякога тя говори с движенията на птици и животни, друг път — с пукота на камъните. Но тъй или иначе ни говори. Не знам какво ни казва, но цялата тази работа с реки, пълни с кръв, никак не ми харесва.
Габорн кимна.
— Какво ще ме посъветваш да направя?
— Радж Атън имаше една могъща пиромантка в свитата си, онази, която убихте — замислено каза Бинесман. — Но съм сигурен, че все още се жертват цели гори за силите, на които служат пиромантите му.
— Да — каза Габорн.
— Не бих говорил за планове, които искам да се запазят в тайна точно сега, на дневна светлина. Нито бих го направил пред огън, дори той да е пламъкът на една свещ. Свиквайте си съветите на звездна светлина, ако трябва. Или още по-добре в някоя тъмна каменна зала, където земята може да прикрие думите ви.
Мирима знаеше, че могъщите огнетъкачи твърдяха, че слушат шепнещите езици на пламъците, че чрез тях могат ясно да чуват думи, изричани на стотици мили разстояние. Но никога не беше виждала огнетъкач, който да е способен на нещо толкова чудодейно.
— Добре — съгласи се Габорн. — Ще провеждаме съветите си в Голямата зала и ще се разпоредя да не се палят никакви огньове в нея през зимата. И ще дам заповед никой да не обсъжда военни стратегии или тайни с друг на дневна светлина или на светлина на огън.
— Така ще е добре. — Бинесман кимна.
След това кралят с Йоме, техните Дни и Бинесман отидоха да видят главата на халата, а после се върнаха пеш в замъка. Боренсон се позадържа малко и остави на пост няколко момчета да пазят рибата.
Мирима стоеше на брега и се чудеше. През последната седмица много неща в живота й се бяха променили. Но това, за което Бинесман бе предупредил Габорн, намекваше за лоши поличби. Реки от кръв. При стотиците хиляди хора, вдигнали стан около град Силвареста, сякаш цялата земя се стичаше към Хиърдън, към двора на Земния крал. Каквато и промяна да предстоеше, тя самата беше почти в центъра на всички събития.
Изкачи се на стръмния насип и се загледа към огромните тълпи, към шатрите и павилионите, които бяха изникнали като гъби след дъжд през последната седмица. На юг и на запад се вдигаше прах от многобройните пътници, прииждащи по пътя. Предната нощ Мирима беше чула, че са дошли богати търговци чак от далечния Лайсъл.
Цялата земя щеше да се събере тук, осъзна Мирима. Силите на един Земен крал бяха легендарни и се даваха само в най-мрачни времена. Всеки човек във всяка страна, който искаше да живее, щеше да дойде тук. В Дънуд имаше хали, в рова — чародеи. Скоро тук щеше да има достатъчно хора, за да се напълнят реките с кръв.
Това я накара да се почувства нищожна и безпомощна, разтревожена за бъдещето. А и Боренсон скоро щеше да замине и тя знаеше, че няма да може да разчита на него.
„Трябва да се подготвя за това, което предстои“ — помисли Мирима. Тръгна с Боренсон обратно към замъка. Спря се за няколко мига на подвижния мост и се загледа в грамадните риби, които пореха с перки водата на рова. Присъствието им й вдъхна чувство на облекчение. Водните чародеи бяха силни в изкуството на церенето и закрилата на живота.
Мирима закуси в кралската кула, с Габорн, кралица Йоме и техните Дни. Въпреки че се беше сприятелила с Йоме, все още изпитваше неудобство да се храни в присъствието на краля.
Всъщност храненето мина предимно в неловко мълчание: Габорн и Боренсон отказаха да обсъдят лова си от последните три дни и не говореха почти нищо. Габорн освен това беше получил тревожни новини от Мистария и изглеждаше измъчен, мрачен и вглъбен.
Почти бяха привършили закуската, когато на вратата на трапезарията се появи старият канцлер Родерман, бляскав с пищната си, грижливо сресана бяла брада и черния си сюртук.