Сега, с толкова многото хали отпред, тя съжали, че не е по-добре въоръжена. Кристалната кост на една хала беше здрава като скала и много оръжия щяха да се пръснат при сблъсъка с чудовищата. Но щеше да е трудно да убие хала с нещо по-малко от тежка пика.
Тя обърна коня си и подкара към фургоните.
— Пика? — извика Ерин към подминаващата я върволица.
Едно момче скочи и й подаде пика, без да спира конете. Принц Селинор приближи до нея на коня, зает от майчините й конюшни.
Стиснал челюсти, с пепеляво лице, младият мъж също взе пика от момчето.
После погледна Ерин и потупа прибраната в кожен калъф кроудънска бойна брадва с нейната шест стъпки дълга дръжка. Беше тромаво оръжие за бой с мъже, но не беше и създадено за мъже. Тежката глава беше идеална за цепене на халска коруба.
— Не се бой — каза Селинор. — Аз ще те защитя.
Готовността му я смая.
„Ти ще ме защитиш?“ — искаше й се да му отвърне с насмешка. Та той не беше Избран, в края на краищата. От цялата тази орда, спускаща се към Карис, само той не беше Избран. Габорн бе вдигнал ръка и бе Избрал всеки ковашки чирак и всяка курва, съпровождаща войската. Но през цялото време беше обръщал гръб на принц Селинор.
Не, ако някой тук се нуждаеше от защита, този някой беше самият Селинор.
„Ще трябва да го наглеждам“ — помисли Ерин. Чувството й за дълг беше раздвоено. Тя стисна зъби, кимна към Габорн и помоли принца:
— Стой близо до него!
Селинор се усмихна лукаво и заговори с тона на купувач, пазарящ се с продавач на улицата:
— Тъкмо се чудех, Конесестра Конал, какъв мой днешен подвиг би ви убедил, че съм достоен да легна една нощ в леглото ви?
Ерин се засмя.
— Сериозно говоря.
— Как може главата ви да е толкова тъпкана с бръмбари, че да мислите за такива неща точно сега?
— Война и жени… намирам и двете за възбуждащи. Доблест ли искате? Ще бъда неустрашим. Сила и ум ли търсите у един мъж? Ще се постарая. Ами ако днес спася живота ви? Това ще ми спечели ли една нощ в леглото ви?
— Да не съм някоя крепостна от Картиш? Няма да ви стана робиня само защото сте спасили живота ми.
— Дори за една нощ?
Ерин се вгледа в очите му. Селинор се усмихваше, все едно че говореше на шега, но зад тази усмивка се четеше безпокойство, сякаш гледаше в очите на дете.
Не се шегуваше. Желаеше я отчаяно и се страхуваше, че ще го отхвърли. Ерин знаеше, че не е лош мъж. Беше чаровен и достатъчно силен. Имаше хубава осанка. Ако си търсеше мъж, от когото да зачене дете, сигурно щеше да помисли и за него.
Затова не смееше да го отхвърли с лека ръка. Но въпреки че намираше външността и осанката му за привлекателни, повече я впечатляваше, че той разбира политическите последствия от това, за което я моли, и въпреки това го иска. Не търсеше забавление само за една нощ; ухажваше я по най-добрия достъпен му начин. В края на краищата тя не беше някое нежно цветенце, беше Конежена от Флийдс.
— Е, добре — каза Ерин. — Докажете се в днешното сражение — спасете живота ми — и може да ви взема за една нощ.
— Съгласен — отвърна Селинор. — Но ми идва наум друг въпрос. Какво е нужно, за да се докажа достоен за съпруг? Ако, да речем, ви спася три пъти?
Ерин се изсмя гръмко, защото смяташе, че точно това едва ли ще е възможно.
— Спасете ме три пъти и ще имате три нощи в леглото ми — подразни го тя. Но после продължи тихо: — Но ако искате да бъдете мой съпруг, ще трябва да се докажете не на бойното поле… а в леглото ми.
После обърна коня си и подкара напред в сумрака. Лицето й беше пламнало от смут. Гледаше как гаснат оловните небеса, докато слънцето се спускаше на запад. Залезът не беше красив, не беше кипналото в огненочервено и златно небе — само сив преход на деня в още по сумрачна вечер.
Селинор я следваше.
Конете им изкачиха един хълм. Отвъд долината се издигаше висока стена със сводеста порта.
— Стената на Барън — каза някой до тях.
Отвъд стената се виждаше Карис, на две мили разстояние. Белите му кули се издигаха високи и горди, но западната му стена беше белязана от голям черен пролом. От един шлюз при южната стена изплуваха лодки, пълни с хора, тръгнали да бягат.
На стените на замъка викаха възторжено мъже, видели отдалече приближаването на армията на Габорн. Виеха бойни рогове и зовяха за помощ.