На юг от Карис, на една наклонена кула, усукана като валмо от черни пламъци, Ерин видя трескаво работещи хали.
Халите всъщност бяха навсякъде. Десетки хиляди бяха осеяли равнините и напираха към портите на замъка. Други крачеха в марш на север, в колона, идваща от високите планини, всяка хала по-висока от слон — но не приличаха на нито едно същество, живяло на повърхността на земята.
Гледката я изпълни с омраза и погнуса.
На един хълм северно от Карис имаше нещо странно — пашкул от нишки, които отдалече приличаха на копринени, загърнал целия хълм. На върха на хълма блестеше с хилядите си огнени руни зла магесница и около нея се вихреха облаци кафява мъгла. Пред очите на Ерин магесницата вдигна пръта си и засъска — гръмовен шум, който изпълни долината. От нея във всички посоки се понесе вълна от тъмен вятър.
В отговор хилядата свободни рицари надигнаха гласове за песен и пришпориха конете си към портата в Стената на Барън.
Конят й препусна. Ерин не го беше пожелала, не го беше сритала с пети, но конят изведнъж се понесе напред, нетърпелив да препусне с другите рицари.
Песента на рицарите изригна мощно и принц Селинор до нея също запя с ясен глас:
Жаждата за кръв кипна в нея, все едно й беше дали препуска за живот, или за смърт. Стисна пиката, пришпори коня и нададе яростен писък.
Ударът на ловеца
Радж Атън имаше дарове от хиляди хора, можеше да си спомни с най-големи подробности почти всеки ход в живота си. Бяха изминали цели шест месеца, откакто хвърли поглед на една скица на Карис, но знаеше съвсем точно къде да намери лодките на Палдейн.
Дворът около него гъмжеше от хали и Непобедими, счепкани в жестока битка. Градът гореше, а хората му плуваха в пот, след като злата магесница избълва поредното си проклятие. Вестта за лодките, които могат да ги измъкнат невредими, се беше пръснала сред мъжете на Радж Атън. Тук-там той виждаше малки групи да се оттеглят от полесражението и да отстъпват пред халите; мъжете на Мистария бяха останали да запълнят проломите в отбраната както могат.
Но той знаеше, че много от хората му няма да могат да намерят лодките, скрити в търговския квартал.
Радж Атън изкорми поредната оръженоска и се изтегли от гъмжилото.
— След мен! — извика той на мъжете си и ги поведе към лодките.
Щом побягна на юг към една тясна уличка, задръстена с волски коли, бъчви с катран и пирони, натрупани от простите граждани като жалки барикади срещу чудовищата, бранителите на Карис надигнаха отчаяни викове.
Той вдигна очи нагоре, за да разбере причината. Простите бойци там — мъже на Роуфхейвън, които щяха да бъдат оставени на съдбата си — наблюдаваха отстъплението му и лицата им бяха сгърчени от страх. Заклинанията на магесницата дотолкова бяха изцедили потта от тях, че много от мъжете бяха изпопадали.
И да пожертваше своя живот и живота на малкото останали му Непобедими, това нямаше да ги спаси.
Той забърза.
Теренът между стените на града никога не беше стигал и това ясно личеше от градските улици, тесни като в повечето северни замъци. Сградите почти се опираха над тях.
Черният вятър на магесницата удари за пореден път и Радж Атън спря и коленичи, затаил дъх и примижал; стараеше се да не вдишва миризмата на проклятието.
Когато отново пое дъх, заповедта на магесницата изцеди още пот от тялото му. Той побърза да се измъкне от това прокълнато място.
Не беше се оттеглил и на половината разстояние до лодките, когато зави на един ъгъл по стръмен хълм към търговския квартал и срещна херцог Палдейн — залиташе срещу него по тясната уличка, следван от шестима от Умовете на стария крал Ордън.
Палдейн вдигна ръка да го спре, после отри с ръкав обилната пот от челото си.
Победоносната му усмивка стъписа Радж Атън и той се спря настръхнал.
— Добра новина! — каза Палдейн. — Ще се зарадвате, като чуете, че първата флотилия замина! Първият товар с жени и деца отплава в пълна безопасност.
— Какво? — изуми се Радж Атън. Реши, че това трябва да е някаква шега. Невъзможно беше Палдейн да е натоварил лодките толкова бързо.
— Наистина — увери го Палдейн. — Позволих си тази сутрин да събера бежанците. Лодките бяха натоварени още по обед. Когато далекогледецът ми донесе, че е видял първата лодка да се връща на хоризонта, първият ни товар с жени и деца отплава.