Джюрийм го хвана за лакътя, за да го качи на коня, и извика на Селинор:
— Дръж коня на господаря! Помогни ми да го вдигнем на седлото.
— Не! — замоли го Габорн. — Пуснете ме! Бинесман, помощ!
Погледна назад. В този миг Бинесман се смъкна на седлото като чувал под влиянието на заклинанията на магесницата. Конят, изглежда, усети, че ездачът му е в несвяст, и затича на север, понесъл господаря си надалече от битката.
За изненада на Габорн, някои от рицарите около него се оказаха по-малко засегнати от заклинанията на халата магесница. Някои от пиконосците продължаваха щурма. Други устояваха на слабостта. „Може би ми трябва повече жизненост?“ — зачуди се той. Но пък кралица Херин също беше паднала, а тя имаше много повече жизненост от другите.
— Джюрийм… — изохка Габорн, докато се мъчеше да начертае символа точно на прашната земя. Имаше чувството, че се опитва да рисува върху огън. Пръстът му беше толкова отслабнал, че едва можеше да се зарови в прахта.
Джюрийм спря да го дърпа. Зяпна го отчаяно, сякаш безсилието му да спаси господаря си му причиняваше физическа болка.
Габорн най-после довърши руната си, огледа я за миг да се увери, че е изписал правилно всяка завъртулка, след което погледна свирепо към хълма, на който Печатът на опустошението оскверняваше Земята. На върха му злата магесница продължаваше злокобния си труд. Странни светлини проблясваха зад белия пашкул в оттенъци на най-светъл тюркоаз. Хали извираха от южния склон на хълма.
Той се взря в хълма и с помощна на Земния взор проникна под него. Там, много надолу под земната твърд, успя да долови слабост… място, където тонове и тонове камъни се бяха струпали над пропад.
Щеше да му струва само едно вдишване, за да рухне всичко това в руини, да разцепи земята под руната.
Габорн се съсредоточи върху обекта на своето заклинание и извика:
— Да се разцепиш дано!
Удари с юмрук по земята и си представи как тя се надига под него, как разкъсва мръсната руна и всичките й стени се пръсват.
Земята откликна.
И се надигна, и рицарите зяпнаха; мъчеха се да останат на крака, докато земята трепереше.
Конете зацвилиха и заритаха. Халите се олюляха. Земята изрева като ранен звяр.
После земната твърд се разлюля като вълна, във всички посоки. Рицарите се развикаха ужасено, а халите по пашкула потресено се хванаха за паяжините си.
Габорн не си беше представял каква опустошителна сила ще освободи. Рицарите западаха от седлата си и завикаха в ужас.
Но когато Габорн погледна към Печата на опустошението, всичките му надежди повяхнаха. Земята под него потръпна, почвата наоколо се надигна, но самият Печат си стоеше като плавей, яхнал морските талази.
Само много мощни руни на обвързване можеше да са го задържали. Той отново и много грижливо огледа изваянието с помощта на Земния си взор, както беше направил при стената Крискейвън, за да намери слабостите му.
Наистина беше свързано здраво. Всяка пъпка и издатина беше напъхана в руни на обвързване — дотолкова изчанчени, че вместо да призовават Силите, по-скоро ги усукваха срещу самите тях. Габорн се смая, като разбра, че халите до такава степен са усукали силите си, че могат да използват дори Земята срещу него.
Докато се съсредоточаваше върху скверната руна, мъжете около него завикаха:
— Вижте! Вижте там!
Габорн погледна към Карис.
По равнината пред крепостта пълзяха хали. Бяха изровили ями навсякъде, но земетръсът ги беше изхвърлил от скритите им бърлоги заедно с порой огромни камъни.
Зашеметени и объркани, халите се въртяха слепешката на счупените си крака.
А после Габорн видя как една от кулите пада и чу смъртния вик на хиляди хора.
Стените на Карис, само на половин миля на юг, се олюляха като върбови клонки. Бялата мазилка се заоткъртва на едри люспи, зъберите с плясък западаха в езерото.
Трусът не можа да разруши обвързаната руна, но раздра по-малките постройки. Падаха кули. Стени се пропукваха. Прах се вдигна над града от сриващите се ханове и къщи.
А после стана нещо неочаквано. Земята започна отново да се надига и от новия, още по-мощен трус стените на крепостта се олюляха. Хората в Карис запищяха от ужас.
Конят на Габорн залитна. А над Карис се издигна още и още прах и огън от рухващите сгради.
Вторичен трус.