Други три хали затичаха към мястото на боя.
Ха’Пим извика отчаяно, дръпна юздите и скочи от коня. Още преди да е стъпил на земята, една оръженоска стовари отгоре му славния си чук. Кръв и мозък плиснаха в лицето на Боренсон.
Побеснял, Маакет препусна срещу халите и размаха бойната брадва. Скочи в устата на чудовището, което бе ударило Сафира, нанесе страхотен удар през небцето и пъргаво изскочи обратно навън и замахна към крака на друго чудовище. Движеше се като мълния.
Пащук пусна юздите и вайлда и се хвърли към най-близката нападаща хала. Скочи на няколко стъпки във въздуха и замахна надолу с бойната си брадва към основата на врата на чудовището.
Боренсон спря коня си. Шансът Сафира да е оцеляла беше нищожен. Ударът, който беше получила, сигурно бе натрошил костите й.
Но и да беше оживяла, сега тя се намираше зад три хали: или под тях.
Дори да не я убиеха, щяха да я премажат.
— Изведи ни оттук! — извика детето зад него; стискаше го за кръста. Миризмата, която бе изхвърлила злата магесница, го задушаваше.
Той стисна зъби в безсилие. Беше страж на Сафира. Тя го притежаваше по-пълно, отколкото можеше да си представи.
Но също така беше обвързан и с Габорн. Знаеше дълга си. Боренсон разполагаше с вайлда на чародея Бинесман. Зелената жена беше мощно оръжие. Трябваше на всяка цена да я отведе при Бинесман.
Чу немощния вик на Сафира:
— Ахретва! Ахрет!
Макар да не разбра молбата й, разбра, че е жива. Силата на нейния Глас се оказа по-властна от хладната логика. Жената, която толкова храбро се беше втурнала сред гмежта от чудовища, за да донесе посланието, държеше сърцето му твърде здраво и той не можеше да устои.
„Е — вяло си каза Боренсон, — ето го моето бойно поле. Тук ще се мре. Макар да не е бойното поле, което бих избрал.“
Без никакви дарове, на които да разчита, и без никакво извинение към детето, което яздеше зад него, Боренсон скочи от коня и се хвърли в битка.
За половин секунда Ейвран се стъписа. Боренсон и телохранителите на Сафира бяха изоставили конете си — за да защитят Сафира.
Зелената жена стоеше неподвижно. Две чудовища се спуснаха към нея.
Ейвран извика:
— Грозен избавител, Светъл разрушител: кръв, да! Убий!
Зелената скочи срещу най-близката хала толкова бързо, че Ейвран почти не я видя. Пролет заби юмрука си в мозъка на халата и пръсна черепа й, сякаш най-сетне беше разбрала, че това е най-бързият начин да си вземе от сладката каша, която толкова й харесваше.
Двамата индопалски телохранители сечаха предните лапи на една хала. Съществото се изправи на задните си крака и се опита да отстъпи. Макар и с ужасяваща мудност и тромавост — поне в сравнение с надарените воини — сър Боренсон се втурна под огромния му корем и почна да сече между дихателните плочи. Телохранителите се обърнаха към другата хала, за да си отворят път към Сафира.
Вляво и зад Ейвран прииждаха още хали.
— Помощ! — изпищя тя. — Помощ!
Но никой не й се притече на помощ. Тя нямаше обаянието на Сафира. Беше само едно малко момиченце.
Ейвран скочи от коня. Зад нея една хала замахна със славния си чук и премаза великолепния жребец на Боренсон сред гейзер от кръв и черва.
Ейвран изпълзя, сви се и се помъчи да се направи на малка. Отчаяно затърси някое място, където да се скрие.
Зелената жена тъкмо беше пребила още една хала. Съществото дишаше механично, с отворена паст, грапавият му език, широк близо две човешки стъпки, висеше от устата. На Ейвран й се дощя да се мушне под чудовището, да се скрие в скута му, но звярът беше паднал на земята.
„В устата му — помисли тя. — Мога да се скрия там.“
И скочи в зейналата като пещера паст на чудовището. Небцето оформяше кухина колкото човешки ръст, но страните бяха покрити със слуз. Покритата с брадавици плът на венците беше почти черна, а зъбите на халата около нея, ред след ред, бяха като добре наточени кристални ножове. Ейвран се хвана за два от най-дългите и увисна на тях, за да не пропадне.
Дъхът на халата миришеше на гнило и само усилваше ужасната воня, създадена от злата магесница. Ейвран почти си представи, че звярът гние в ръцете й. Дланите я засърбяха, по тях се появиха черни мехури.
Устата на халата потръпна механично и езикът помръдна. После устата бавно започна да се затваря.