Стомахът на Ейвран се сви от ужас. Тя натисна с все сила венците, мъчейки се да задържи устата отворена. Уплаши се, че макар халата да е умряла, може да я глътне. Беше виждала понякога умиращи животни да преглъщат по рефлекс.
— Помощ! — запищя тя. — Помощ!
— Идвам! — извика Боренсон.
Беше посякъл халата точно между дихателните плочи и сега отстъпваше, а тя залиташе към него и предните й лапи провиснаха почти над главата му.
„Идва да ме спаси“ — помисли Ейвран.
Но след като евнусите се счепкаха с оръженоската вляво от Боренсон, той се хвърли напред в тъмната грамада, образувана от няколкото трупа на чудовища. Втурна се към Сафира.
„Но аз помислих, че идваш да спасиш мен!“ — прииска й се да му извика.
Вече се смрачаваше. Земята беше покрита с мазна, задушлива мъгла, а в дълбоките сенки халите се извисяваха черни като монолити. Когато една нова нападателка се изкатери върху телата на мъртвите, светлината над Ейвран почти изчезна.
Ейвран се сви от ужас, помъчи се отново да натисне, за да задържи устата на чудовището отворена. Примижа и отново видя в ума си ярко горящия смарагдов пламък.
„Вече е близо — помисли тя. — Почти мога да го пипна.“ Този пламък я беше привличал от дни. Сега си помисли, че разбира защо.
„Спасение. Ще бъда спасена със Земния крал — каза си тя — спасена като негова Избрана.“ Прониза я дива надежда.
— Грозен избавител, Светъл разрушител — извика Ейвран, тласната от внезапен импулс. — Бягай доведи Земния крал! Той ще ни помогне!
И тогава устата на халата се затвори.
Ейвран изпищя.
Най-ярката звезда на Индопал
Радж Атън се втурна от каменните стени на Карис, за да стигне пръв при Сафира. Разбута някои от по-бавните мъже по стъпалата, после скочи на гърба на един мъртъв великан и закачи стъпалото си в плетената му ризница. Издърпа го.
След като се освободи, заскача от гърба на една мъртва хала на друга — използваше мъртвите зверове като гадни камъни за минаване през поток. Така стигна до рухналите порти на крепостта много преди повечето други хора. Пред него по провлака имаше само няколко войници на Палдейн.
За половин миг той се задържа върху трупа на една хала над провлака и усети земния трус. Той разтърси самите основи на Карис, с рев по-силен от най-силната морска вълна. Щом удари брега, се надигна мощна вълна.
Най-добрите бойци на Палдейн напираха напред, вкопчени в кърваво меле.
Можеше да си представи как се чувстват.
Той се втурна на дълги отскоци по гърбовете и коремите на мъртвите чудовища.
Когато трусът разтърси една хала под него, Радж Атън подскочи във въздуха и стъпи върху главата на една жива. Стовари бойния си чук дълбоко в сладкия триъгълник на съществото и го уби моментално.
Сто хиляди човешки гласа изреваха като един, когато земетръсът кипна под крепостта. Радж Атън погледна през рамо точно когато западната стена на Карис рухна с оглушителен грохот.
Не се поколеба. Скочи от хлъзгавата глава на халата и затича към Сафира.
Не искаше да гледа рухването на Карис, но го чу, подуши киселата миризма на каменна прах във въздуха. Карис се сриваше и хората отзад виеха от ужас. Рухваха кули. Падаха дюкяни и къщи.
С шестте си дара на метаболизъм, Радж Атън се биеше мълниеносно и яростно, с дръзки атаки, на каквито никога нямаше да се осмели, ако не беше Сафира. Скачаше върху главите на халите и се стремеше да ги разбие с чуковете си. Профуча покрай едно от чудовищата, спря се колкото да разбие единия му крак, за да се справят мъжете зад него по-лесно. Всичко около него се превърна в мръсен сън за смърт и клане; хората на Палдейн и Непобедимите се сражаваха редом с него.
Зад себе си чуваше стотиците хиляди прости люде, втурнали се към Сафира, напиращи за битка срещу гъстата гмеж от чудовища. Беше си чисто самоубийство, помисли Радж Атън. Но в сърцето си разбираше, че да не го направят също е самоубийство.
В града пламнаха няколко кули и докато рухваха, изхвърлиха горящи парчета дърво високо във вечерното небе.
Докато хората на Палдейн довършваха една хала, Радж Атън се покачи отгоре й, за да си поеме дъх. Хората бягаха от замъка: воини и търговци, жени с бебета на ръце, благородници и бедняци.
Радж Атън се удиви колко много са преживели земетръса — ако не ги беше видял с очите си, щеше да си помисли, че не повече от неколкостотин ще се спасят от рухващия Карис.