Струваше му се, че се сражава вече цял час, въпреки че не можеше да са изтекли повече от десет минути по мерките на обикновените хора. Лордовете на Палдейн и Непобедимите му се биеха зад него, а обикновените граждани на Карис се вливаха в бойните редици.
Ефектът от намесата им изуми Радж Атън: много от халите започнаха да отстъпват предпазливо, стъписани от предизвикателството. Оказали се пред десетина души, повечето хали отстъпваха.
До този момент нито една от неговите тактики не беше впечатлила халите. Но толкова много хора — гъста маса от хора, напиращи като един — ги накара да се сепнат. Не беше трудно да се предположи защо: халите не можеха да различават обикновен човек от Владетел на руни. Всички хора миришеха еднакво. За една хала всеки човек, дръзнал да я нападне, представляваше гибелна заплаха.
„Ние сме като оси за тях — осъзна Радж Атън. — Но те не мотат да разберат дали имаме жила.“
Гнездата на съпротива се усилваха около неговите Непобедими и лордовете на Палдейн. Но макар повечето хали да се спираха и да отстъпваха, все още не бягаха.
Оръженоските газеха между простите хора и причиняваха ужасна касапница, избивайки хиляди и десетки хиляди мъже и жени.
Хората на Карис се хвърляха срещу гъстите редици на халите, обикновени хора, стиснали секири и ковашки чукове. Отдаваха живота си за своя Земен крал така, както никога нямаше да го отдадат за Радж Атън.
Усилията на простолюдието бяха почти напразни, освен че осигуряваха известно предимство на онези воини, които имаха необходимите за битката гъвкавост, мускул и метаболизъм.
Ето защо борбата им не беше съвсем безсмислена. Но Радж Атън никога нямаше да забрави гледката пред портите на Карис: пороищата кръв, пръснатите кости, разкъсаната плът, ужаса в очите на мъртвите жени.
Продължи да си пробива път с бой, сражаваше се с безбройни пълчища, за да достигне една невидима цел. На два пъти получи рани, които щяха да убият всеки друг, и похаби ценни секунди, изчаквайки огромната му жизненост да извърши своето чудо с изцелението.
По ирония на съдбата към Сафира го отведе гласът на някакво дете.
Зад него лордовете се сражаваха на трийсет или четиридесет различни фронта. Към целия този хаос се добавяха и виковете на рицарите на Габорн, някъде северно от Костения хълм — рев на умиращи мъже.
Въпреки даровете си на слух Радж Атън можа да чуе сред съсъка и грохота на халите несекващия вой на някакво момиче:
— Помощ! Помощ!
Чу детето и се втурна през бойните редици към него. С шестте си дара на метаболизъм, профуча покрай няколко хали преди да успеят да реагират.
Пред него, като в злокобен лабиринт, навсякъде по земята лежаха мъртви и ранени хали. Той скочи между крайниците на две оплели се чудовища и се промъкна през тясната пролука.
След миг се добра до някаква поляна. Дузина твари лежаха там мъртви в неправилен кръг, между грозните им туловища имаше малка пролука.
Той скочи сред поляната до един мъртъв кон и някакъв рицар. Чу наблизо някакви мъже, счепкани в бой с едно от чудовищата.
Момичето се оказа заклещено в устата на една мъртва хала. Радж Атън го остави да пищи от ужас.
Но раната на халата, в която се беше скрило, го заинтригува. Някой беше пръснал черепа на чудовището. Освен някой главанак, размахал огромния си боздуган, Радж Атън не можеше да си представи никакво оръжие, способно да я потроши така жестоко.
Той се втурна покрай извивката на хълма и видя Пащук, облян в кръв и със счупен крак — но все още се биеше като звяр. Маакет до него също не отстъпваше.
Една хала се опитваше да се промуши между два огромни трупа и да ги нападне. Радж Атън не можа да види Сафира, но с толкова много дарове на мирис я намери лесно. Деликатният мирис на жасминовия й парфюм го привлече към мястото, в малка падина вдясно от него.
Лежеше премазана под лапата на паднала хала. Човекът на крал Ордън, сър Боренсон, лежеше при нея, обгърнал я с ръце, и се мъчеше да я защити. Едва дишаше под тежестта на лапата на звяра, която го беше притиснала.
Огромна рана беше посякла Сафира през челото и от нея се лееше кръв.
Радж Атън сграбчи лапата на чудовището за единия дълъг пръст. Тежеше поне осемстотин фунта. Издърпа я от Сафира и рязко избута настрана червенокосия рицар.