Сега вече успя да ги види. Връхното палто на Радж Атън с цвят на шафран леко проблясваше в тъмното. Сафира лежеше в прегръдката му, спокойна като водите на езеро в безветрено утро; едва се виждаха белите й зъби и очите. Не помръдваше. Обаянието се бе изцедило от нея.
За един безкраен миг Боренсон остана коленичил. Всичкият въздух излезе от дробовете му. Всичката воля сякаш се изцеди от сърцето му и той се зачуди дали ще може дори да остане така, на ръце и колене.
Беше си отишла завинаги и той се уплаши, че заради това, че си е отишла, умът му ще се прекърши.
„Не всичката красота си е отишла — помъчи се да се утеши. — Само най-великата. Животът не е празен. Само изглежда така.“
И все пак имаше чувството, че вътре в него е зейнала огромна празнота, и не можеше да вдиша този прашен въздух, и му беше все едно дали ще диша.
Беше познавал Сафира само един ден, и колкото и кратко да беше това време, то беше… не намираше думи за него.
Всеки дъх, който бе вдишвал, беше за нея. Всяка мисъл в ума му се беше въртяла около нея. В този един ден той беше напълно отдаден, беше се превърнал в нейно същество. Предаността му, колкото и кратка във времето да беше, бе силна и неотменна.
Да продължи да живее щеше да е… безплодно.
„Бягай“, извика му Габорн.
Беше обграден и в безопасност тук, сред мъртвите хали, като в тясна клисура. Отвъд тях, по тъмното бойно поле, още се чуваха шумовете на битка, смесени с човешки викове на възторг някъде отдалече. Някои хали все още се биеха, но не и наблизо. Битката се беше обърнала.
Боренсон погледна предпазливо към Радж Атън. Земния крал го предупреждаваше да бяга, но чак сега той разбра, че не става дума за халите.
— Отговори ми, човече от Севера — каза спокойно Радж Атън. — Къде щеше да отведеш жена ми?
— Към спасението — успя да изхрипти Боренсон. По езика му полепна мръсна кал.
— Но я доведе тук, нали? Доведе я към смъртта й, по настояване на твоя господар. Най-изключителната и съвършена жена на света. Доведе я тук.
Не беше празно обвинение. Кръв нахлу в лицето на Боренсон и бузите му пламнаха. Дори да не беше се опитал Радж Атън да разкрие вината му с помощта на своя Глас, Боренсон пак щеше да се чувства посрамен, безнадеждно прокълнат.
— Не знаех, че халите ще са тук, при Карис — оправда се Боренсон по-скоро пред себе си, отколкото пред Вълчия господар. — Тя не се уплаши от тях. Искахме да я задържим, но тя не ни послуша…
Радж Атън изръмжа дълбоко и гърлено, сякаш думите не можеха да изразят цялата му ярост.
„Той ме мрази — разбра Боренсон. — Лъжите, които изрекох, го изтръгнаха от замък Силвареста, а докато го нямаше, избих Посветителите му. Моята измама го накара да се оттегли от Хиърдън заради уловката на Габорн. А сега доведох и жена му на смърт.“
— Достоен противник си — прошепна Радж Атън.
Боренсон понечи да се вдигне крака, да побегне, но не можеше да се мери с Радж Атън, с неговите дарове на метаболизъм.
Радж Атън беше взел дарове на мускул от две хиляди души. Боренсон можеше да се бие с него или да се измъкне от хватката му толкова, колкото някое новородено да се опълчи на гнева на баща си.
Вълчият господар на Индопал хвана Боренсон за глезена, дръпна го рязко и го събори по гръб.
— Заварих те да я прегръщаш като любовник — прошепна свирепо Радж Атън. — Беше ли й любовник?
— Не! — извика Боренсон.
— Отричаш ли, че си бил влюбен в нея?
— Не!
— Забранено е да гледаш моите конкубинки. Има цена, която човек трябва да плати! — каза Радж Атън. — Ти плати ли своя данък?
Боренсон нямаше нужда да отговаря. Вълчия господар рязко го дръпна към себе си, ръцете му зашариха нагоре по крака на Боренсон, под дългата плетена ризница и долната риза, към интимните му части.
Сър Боренсон изрева от гняв и посегна за камата си, но Радж Атън беше много, много по-бърз.
Той заби пръсти, корави като клещи на ковач, и дръпна.
Невероятната, изгаряща болка, която го връхлетя, го накара за изгуби свяст за миг, и той пусна камата.
Когато Радж Атън издърпа ръката си, сър Боренсон беше станал много по-малко мъж.
Радж Атън блъсна с все сила Боренсон на земята, обърна го и затисна лицето му в пръстта.
Сър Боренсон се загърчи от болка и ужас, бореше се да остане в съзнание. Радж Атън се надигна.