— Лично аз нямам нужда от дарове на кучета — каза Габорн и се обърна към Йоме: — А щом и ти не искаш да ставаш Вълча господарка, така да бъде. Все пак можем да научим палето да джавка по непознати и да го държиш в стаята си. Ще ти бъде пазач и може би по свой начин ще спаси живота ти.
— Не искам да го виждам пред очите си — заяви Йоме. Мирима вдигна в скута си палето на кралицата, за да го защити. То пъхна муцунка между гърдите й и я загледа в очите.
— Значи решихме — каза Габорн на Йоме. — Но колкото за бойците, Гроувърман е прав. Ще са ми нужни съгледвачи и пазачи със силни носове, за да надушват засади. Ще оставя хората ми сами да преценят дали е достойнство, или проклятие да те нарекат Вълчи господар.
Габорн кимна благосклонно към дара на Гроувърман.
— Моите благодарности, ваша светлост.
После насочи вниманието си към момчето, което бе донесло палетата, и Мирима осъзна, че подаръкът включва не само кутретата, а и момчето. Беше тъмнокосо и стройно. Дългокрако като вълче.
— Как се казваш? — попита Габорн.
— Кайлин — отвърна момчето и коленичи.
— Кучетата са великолепни. Ти си гледачът им, както разбирам?
— Аз таквоз, помагам. — Момчето говори като селянче, но острият му поглед издаваше интелигентност.
— Палетата ти харесват, нали? — попита Габорн.
Момчето подсмръкна и примига да махне сълзата от окото си. Кимна.
— Защо си толкова тъжен?
— Гледам ги откакто са се родили. Не искам да им се случи нещо лошо, ваше величество.
Габорн погледна Гроувърман. Херцогът се усмихна и кимна към момчето.
— Тогава, Кайлин — попита Габорн, — би ли желал да останеш в замъка и да ми помагаш в гледането им?
Момчето зяпна стъписано. Мирима си помисли, че Гроувърман не го е предупредил за такава възможност. Габорн се усмихна на херцога и попита:
— Колко такива палета можете да ми осигурите?
Херцогът също се усмихна.
— С голямо удоволствие ги отглеждам вече от четири години. Бях надушил, че предстоят големи беди. Хиляда ще задоволят ли ваше величество?
Брачният дар се оказа твърде щедър, въпреки че Йоме изглеждаше готова да скочи от яд и да оскубе херцога.
— Смятате, че можем да получим толкова много до пролетта? — удиви се Габорн. — Броят е доста внушителен.
— Много по-скоро — отвърна Гроувърман. — Седемстотин палета чакат отвън — във фургони. Останалите ще са готови до няколко седмици.
Мирима знаеше, че есента на е най-добрият сезон за това. Повечето кученца се раждаха в ранна пролет и през лятото. Тези седемстотин трябваше да са родени преди три-четири месеца.
— Моите благодарности — каза Габорн. Пусна кученцето на пода и се наведе към масата. Гроувърман излезе от трапезарията. Кайлин вървеше по петите му.
Палето пристъпи до обувката на Мирима и се опита да я смъкне от крака й. Тя му пусна една наденичка от блюдото си.
Йоме изглеждаше толкова притеснена от присъствието на кутренцата, че Мирима предложи да ги изнесе отвън при другите. След като Йоме се съгласи, тя грабна двете палета и взе едно блюдо с наденички. Излезе и завари на моравата Кайлин, загледан някак тъжно към един от фургоните с кутрета.
Новият съветник на Габорн, Джюрийм, който съвсем доскоро беше служил на Радж Атън, стоеше до момчето с гръб към Мирима и даваше указания на Кайлин.
— Ти, разбира се, ще бъдеш неуморим в службата — наставляваше го Джюрийм. — Кучетата ще зависят от теб за храна, вода, подслон и къпане. Трябва да ги държиш силни.
Кайлин кимаше енергично. Мирима спря зад Джюрийм. Беше го виждала да наставлява домакинския персонал на замъка през последните няколко дни — гълчеше ту някоя слугиня, ту някой коняр. Сега изпита любопитство да чуе какво има да каже този бивш роб от далечна страна.
— Добрият слуга отдава всичко на своя господар — редеше монотонно и с малко смешно увлечение Джюрийм със заваления си тайфански акцент. — Той никога не си позволява да е уморен или да бяга от задълженията си. Трябва с жар и всеотдайност да се стреми да изпълнява задачите си колкото се може по-добре. Той служи на своя господар с всяка своя мисъл и действие, осигурява нуждите на своя господар още преди да са огласени. Той отдава целия си живот — сънищата и удоволствията си — в служба на своя господар. Способен ли си на това?
— Но… — измънка момчето — аз искам просто да се грижа за палетата.