— Вие не ме изпращате да занеса вест — каза Ейвран. Гърлото й се беше стегнало, сърцето й блъскаше в гърдите.
Бранд я погледна и се усмихна обичливо.
— Разбира се, че не. Спасявам живота ти, дете — призна той. — Все пак отнеси вестта на херцог Палдейн. Винаги е възможно конниците да не стигнат.
Наведе се към нея и зашепна заговорнически:
— Но ако послушаш съвета ми, на твое място не бих спрял там. Дворецът в Карис е смъртен капан. Ако халите се засилят натам, ще стигнат за два дни, а няма никаква гаранция, че Палдейн ще ти позволи да яхнеш отново звяра, на който си долетяла. Кажи му, че ти е заповядано да отнесеш предупредителната вест още по на север, до втория братовчед на господаря ни в Монталфър. Тогава Палдейн няма да посмее да те задържи.
Кожоврат се заиздига енергично от мъгливите низини, понесъл в огромната си паст овцата на някой задрямал овчар. Летеше нетърпеливо, малките му златисти очи святкаха.
Кацна на площадката — пляскаше с криле толкова силно, че косата на Ейвран изплющя — направи един тромав подскок и пусна овцата в краката на Бранд, сякаш беше гигантски котарак, показващ на господаря си убита мишка. Беше се задъхал и гънките по кожата на гърлото му затрепераха, докато се мъчеше да вдиша.
После се наведе и близна Бранд по гърдите.
Бранд се усмихна тъжно, посегна със здравата си ръка, потупа грозника по носа и измъкна едно парче месо, заседнало между острите като саби зъби на Кожоврат.
— Ще ми липсваш, старо гущерче — въздъхна Бранд. После подхвърли агнешкия бут колкото може по-нависоко. Кожоврат го сръфа още във въздуха.
— Знаеш ли, яздех го като малък, преди четиридесет години, заедно с крал Ордън. Ще яздиш кралски граак — каза Бранд на Ейвран.
Кожоврат беше един от най-старите грааци в гнездото — не точно този, който щеше да избере тя самата. Но беше добре обучен и Бранд винаги беше изпитвал особена обич към чудовището.
— Ще се грижа добре за него — каза Ейвран.
Бранд стисна юмрук с длан надолу и влечугото се наведе и се преви, за да може Ейвран да се качи. Тя се засили една крачка и скочи на гърба му. Като всички небесни ездачи, имаше по един дар на жизненост и на мускул. Притежаваше повече сила и издръжливост от всеки простосмъртен и с дребния си ръст можеше леко да скочи и да се изкатери на гърба на чудовището. Освен тези дарове имаше и един на ум, благодарение на което можеше да запомни дословно почти всяко съобщение, което господарят й поискаше да отнесе. Тези дарове я отделяха от другите деца. Беше едва деветгодишна, но за това време беше научила много.
Намести се удобно пред първата плочка на врата на звяра и го почеса по грапавата кожа.
— Да не падаш — заръча й Бранд. Това беше първото правило, което научаваше един небесен ездач като дете. Беше също така нещо като „сбогом“ между небесните ездачи, подкана за началото на всяко пътуване.
— Няма — увери го Ейвран. Той й подхвърли малка торбичка и тя я хвана във въздуха. Вътре издрънчаха монети. „Спестяванията от целия му живот“ — помисли тя.
После стисна крака около шията на граака и усети как здравите му мускули се напрягат и вълнуват в очакване на командата й.
Съжали, че няма повече време да се сбогува с Бранд. Отчасти не можеше да възприеме, че халите наистина идват. Тази сутрин цитаделата изглеждаше също като във всеки друг есенен ден. Тук, на площадката високо над замъка, между скалите бяха израснали девича коса и утринничета; яркочервените им цветове се бяха разтворили широко. Въздухът беше тих. От домовете долу навяваше миризма от кухненски огньове.
Умът й не можеше да се примири с мисълта, че трябва да тръгва. Обикновено щеше да нахрани звяра много по-добре преди такова дълго пътуване. И сега й се искаше да остави Кожоврат да хапне повече, но звярът едва ли щеше да понесе и нейната тежест, и тази на пълния си корем.
Ейвран усети, че гърлото й е пресъхнало. Горчиви сълзи опариха очите й. Тя подсмръкна и попита още веднъж, за последно:
— А ти, Бранд? Ти какво ще правиш? Ще напуснеш ли замъка? Ще ми обещаеш ли, че ще се скриеш… ако не за себе си, заради мен?
— То да бягаш пред халите си е жива смърт — каза Бранд. — Ще ме скълцат на две като наденица. А и се боя, че в сегашното ми състояние от мен ще излезе лош стрелец по бойниците.