— Ба! — изсумтя сър Хосуел. — Може и да не го убие, но ще го направите евнух. А ако целта ви е да го спрете да изнасилва, определено ще куцука с повече от една притурка между краката.
Мирима го изгледа накриво. Сър Хосуел се усмихна широко. Беше жилав мъж с рошави мустаци, тънка брада и тежки клепачи като на гущер, задрямал върху някой топъл камък. Усмивката му щеше да е приятна, ако зъбите му не бяха толкова криви.
Сър Хосуел стоеше близо, твърде близо до нея. Мирима не можеше да се отърве от чувството за неудобство. Намираха се на една поляна в тясна долина, недалече от шатрите, вдигнати от дребните лордове на Хиърдън. Предния ден тук се бяха упражнявали в стрелба стотици момчета, но днес бе денят на големия пир. Дърветата се сгъстяваха на петдесет разкрача от двете й страни и Мирима не можеше да се отърве от чувството, че е сама и уязвима.
Познавала беше сър Хосуел почти през целия си живот — той беше от Банисфер, в края на краищата — но кой знае защо, днес не му вярваше много. Ставаше късно следобед и тя се замисли дали вече не трябва да се връща в замъка.
Дъбовете по хълмовете оформяха естествена преграда, която ги скриваше от поглед. Мирима нямаше свидетел. Знаеше, че да е насаме с друг мъж, освен със съпруга си, може да изглежда скандално, но след като бе решила да се подготви за войната, не искаше да привлича вниманието на Боренсон. Ако мъжът й се досетеше за намерението й, щеше да й забрани. А й трябваше някой, който да я научи на бойни умения.
Навремето лорд Хосуел беше приятел на баща й и беше отличен стрелец с лък. Когато го завари тук да упражнява уменията си, тя го помоли да й даде уроци следобед и той се съгласи. С дара на ум, който й бе отдала майка й преди две седмици, Мирима установи, че научаването на основните умения по стрелба върви по-бързо, отколкото бе допускала, че е възможно.
— Опитайте пак — подкани я лорд Хосуел. — И тоя път го дръпнете тоя лък по-силно, та стрелата да проникне по-надълбоко. Трябва да го ударите по-силно, да проникне по-надълбоко.
Мирима извади една стрела от колчана и я погледна. Стреларят я беше направил набързо. Едно от белите гъши пера не беше залепено и притегнато добре. Тя близна пръста си и оглади перото, после хвана здраво стрелата между пръстите си, постави я на тетивата и я издърпа до ухото си.
— Чакай — спря я сър Хосуел. — Трябва да си оправиш стойката.
Пристъпи зад нея и тя усети топлината на тялото му, топлината на дъха му на врата си.
— Изправи гръб и обърни тялото си малко настрана: ето така.
Пресегна се, хвана я за лявата гръд, обърна я леко настрана и остана така, без да я пуска, разтреперан. Краката му се тресяха.
Тя се изчерви от смущение. Но в ума си чу гласа на Габорн, Земния крал, да я предупреждава: „Бягай. В опасност си. Бягай.“
Изведнъж толкова се уплаши, че без да иска, пусна стрелата. Но сър Хосуел не пусна гърдата й.
С цялата бързина, на която беше способна, така че и с даровете си на метаболизъм да не може да я спре, тя се изви настрана и го изрита с коляно в слабините.
Сър Хосуел се свлече, но държеше блузата й и се опита да я смъкне, докато падаше.
Гласът на Габорн я достигна за втори път. „Бягай!“
Тя замахна към адамовата му ябълка. Той се опита да се отдръпне от удара й, но охлаби хватката си достатъчно, така че след като го удари, тя се измъкна.
Обърна се да побегне.
Той я сграбчи за глезена и я спъна. Мирима извика: „Насилник!“, обърна се и го изрита, докато падаше. Той се озова върху нея.
— Проклета кучка! — изсъска й той и я удари силно през лицето. — Затваряй си устата, че ш’ти я затворя хубаво.
Изви ръката й, хвана я за брадичката и натисна с такава невероятна сила, че гърбът й се изви от болка. После стисна ноздрите й. Не можеше да диша. Не можеше да се измъкне. Опита се да го откаже — заби палеца си в дясното му око толкова силно, че потече кръв.
— Проклета да си! — изруга той. — Да те убия ли трябва!
Удари я с юмрук в корема, изкара й въздуха и храната стигна до гърлото й. В един безкраен миг тя продължи да се мята, бореше се само да си поеме дъх, докато той се мъчеше да откопчае токата на колана си със свободната си ръка. Дробовете й пареха, жадни за въздух, причерня й. Главата й се замая, все едно че пропадаше някъде.
И тогава чу силно пукане и как сър Хосуел изпъшка. В следващия миг се изтъркули от нея.