Смъкна кошчето от гърба си, отвори го и почна да тика в него рибата. Не влизаше и там.
— Колко е хубаво да видиш човек, щастлив от работата си — сухо каза Махони.
Въдичарят замръзна, после се обърна и го изгледа много хладно.
— Така ли се говори с мен?
Махони оправи баретата си и коленичи.
— Вие, разбира се, сте прав. Приемете най-покорните ми извинения и ми позволете същевременно да се извиня, че наруших почивката ви, както и да поздравя Негово императорско величество Вечния император, владетел на половината вселена и на целия си благоговеен народ, в това число полумъртвото водно създание, което ваше величество не може да натика в кошчето.
Вечният император изсумтя и загази към брега.
— Винаги ми е било приятно — продължи Махони — да служа на човек, който въпреки положението си се радва на простите удоволствия на живота.
Императорът спря в дълбоката до глезените му вода.
— Прости ли, идиот тъп? Знаеш ли какво ми струва тая скапана сьомга? Триста години, тъпак такъв. Първо трябваше да убедя земното правителство, че като ми задели едно малко местенце за отдих, по никакъв начин няма да наруши малоумната си хилядолетна политика.
Излезе от реката и тръгна към лагера.
— После купувам дял от провинция Орегон и цялата скапана река Умпква. После купувам градовете нагоре и надолу по реката и разселвам всеки скапан дивак където му хареса по широкия свят с прилична пенсия в добавка. После харча няколко милиона кредита да почистя замърсяването и да програмирам тия скапани риби да плуват нагоре по течението и да си хвърлят скапания хайвер.
— О, не! Не ми казвай, че е толкова просто.
Махони тръгна след Императора, като се подсмихваше. Беше очевидно, че Императорът си прекарва ваканцията чудесно. Можеше само да се надява, че ще е също толкова щастлив, след като чуе донесението на Стен.
Лагера си го биваше. Малка палатка, скрита в храсталаците. Полуизгнил дънер, впит в една плоска скала. Струпани камъни, оформящи триъгълно огнище.
Освен всичко това по нищо не личеше, че Императорът лагерува тук от повече от петдесет години.
В огнището вече имаше наредени дърва — от съчки до клони и цепеници с доста приличен размер. Вечният император излезе от храстите, подсвирвайки си тихичко, и пъхна ловко една зелена клонка под скарата. После обиколи огнището, взе поставената наблизо запалка, щракна и я поднесе към дървата. Пламъците лумнаха буйно.
— Виждаш ли, полковник? Това се казва огън. Древни познания, че дървата трябва да са сухи и да се подреждат добре, плюс половин галон нафта. Сега ще изчакаме да стане жаравата, а през това време аз ще изчистя това чудовище.
Махони гледаше с любопитство как Императорът ловко изкорми рибата, хвърли вътрешностите в храстите и отиде до брега да я измие.
— Защо не накарахте някой от вашите гурки да го направи, сър? — попита Махони.
— От вас така и няма да стане въдичар, полковник, щом ми задавате такъв въпрос. — И само след миг: — Е?
— Слуховете са верни — отвърна Махони, станал изведнъж сериозен.
— Дракх! — изруга Императорът, докато ръцете му, които сякаш се движеха по своя воля, разцепваха по гръбнака сьомгата на две идеални половини.
— Пробите, които екип „Богомолка“ осигури от звездния куп Ерикс, според предварителния анализ, отговарят почти точно на свойствата на Империум-Хикс.
— Знаете ли, полковник, способен сте да съсипете първата почивка на човек от десет години.
— Има и по-лошо. Този Хикс-минерал не само че може да замести Империум-Хикс за защита, но е очевидно, че възниква в състояние близо до свободното. От четирите планети, изследвани от моя екип, този Хикс-минерал се намира поне на три.
— Чувам звука на златната треска — промърмори Императорът.
— Моля, сър?
— Все едно. Пак история, която не искаш да учиш.
— Тъй вярно, сър. Искате ли заключението?
— Давай… Между другото, донесе ли някоя бутилчица?
Махони кимна, измъкна от пакета бутилка от двойно дестилирания от Императора скоч и я постави на обраслата с мъх скала между двамата.
— Добре — каза Императорът. — Ще почнем с моето обаче.
Отиде до палатката и се върна със стъклена кана, пълна с някаква кафеникава течност. Махони я изгледа подозрително. Един от проблемите в службата му на шеф на императорското тайно разузнаване — корпус „Меркурий“ — и негов личен довереник/съветник/наемен убиец — беше в това да се съобразява с императорския вкус към примитивното. Махони си спомни за гадната каша, наречена „чили“, и неволно потръпна.
— Това го наричат „блясък“ — обясни Императорът. — Тройна дестилация, което не беше трудно. Минало е през радиатора на нещо, което тия планинци наричат „шевролет трийсет и три“, така и не разбрах какво е. След което е отлежало в карбонизирано буре поне ден-два. Опитай. Страхотно е.