Изведнъж Стен забеляза, че Матиас вече не стои пред него, и погледна надолу. Младежът се беше смъкнал на колене и бе свел глава в молитвено преклонение.
— Теодомир — викна той. — Вашият син ви поздравява в името на Таламеин.
Стен се поколеба дали също да не коленичи, но се задоволи с учтив поклон.
— Кой е този с теб, Матиас?
Лицето на Пророка беше изпито и остъргано като с пила.
Матиас моментално се изправи и подкара Стен напред.
— Полковник Стен, татко. Човекът, за когото си говорихме.
Стен примига при това неочаквано повишение и пристъпи към трона стегнато, като на парад. Тракна с токове и зае стойка „свободно“. После каза високо:
— Поздравява ви един нищожен войник, Теодомир. И ви носи един нищожен войнишки дар.
В залата се чуха ахкания, а Теодомир пребледня, когато ръката на Стен се пъхна под куртката и измъкна нож. С крайчеца на окото си Стен забеляза как един от стражите пристъпи напред и се засмя наум. После много предпазливо и много церемониално положи ножа в нозете на Пророка.
Ножът беше изключително ценен и изключително безполезен. Беше изработен от скъпи метали и инкрустиран с бляскави скъпоценни камъни. Стен хвърли поглед към изтъркания халат на Теодомир и се зачуди колко ли бързо Пророкът ще пусне за продан ценния дар. Ако донесенията бяха верни и вкусовете на Теодомир бяха толкова светски, колкото се твърдеше, според Стен нямаше да изчака повече от час.
Теодомир се съвзе и махна на един виночерпец да му подаде бокал с вино. Удари една неблагочестиво голяма глътка и избухна в смях.
— О, страхотно! Прекарали сте го през сигурността, нали? През всичките скенери и кожни датчици.
Смехът внезапно секна. Пророкът обърна жълтото си око към свития хрисимо до него съветник и каза тихо:
— Поговорете със сигурността.
Съветникът се поклони и се изниза безшумно.
Пророкът отново отпи от бокала и пак започна да се кикоти. После извърна глава към една завеса до себе си и вдигна наздравица към засенчената ниша.
— Е, Паррал. Какво мислиш? Може ли да ни бъде от полза нашият умен полковник Стен?
Завесата се разтвори и оттам излезе дребен мургав мъж. Поклони се на Теодомир, след което се обърна с усмивка към Стен.
— Да — каза Паррал. — Мисля, че трябва да си поговорим.
Седяха в малка прашна библиотека. Столовете бяха стари и олющени, но доста удобни, а стените бяха отрупани с видеокниги. Стен си отбеляза наум, че най-прашасали са религиозните и справочни текстове. Няколко доста захабени от употреба еротични заглавия привлякоха окото му.
Матиас отново напълни чашите с вино. Освен своята. Синът на Пророка предпочиташе вода.
— Да, ние наистина сме много щастливи, че срещаме човек с дарби като вашите, полковник Стен — сподели добродушно Паррал и отпи от виното си. — Но не мога да се отърва от мисълта, че това щастие малко ни изненадва. Имам предвид, ако може така да се изразя, че вие сте твърде високо квалифициран за един толкова отдалечен звезден куп. Какво би могъл да търси човек с вашия талант в Лупус?
— Нещата са прости — отвърна Стен. — Като всичко във войнишкия живот. След като… ъъ… ме освободиха от Гвардията…
— Аха. Може би „изритаха“ е по-точната дума?
— Не бъди груб, Паррал — сряза го Матиас. — Според това, което чухме за биографията на полковника, Империята не цени особено високо бойците си. Подробностите около неговото напускане на Имперската служба не представляват интерес за нас.
— Моля за извинение, полковник — каза Паррал. — Продължете, ако обичате.
— Извинения не са нужни. В края на краищата и двамата сме в бизнеса и тук няма нищо лично. — Стен вдигна чашата към устните си и улови слисаните им погледи. — Вие сте в търговския бизнес. Аз съм в бизнеса — имам предвид именно бизнеса — на войната.
— Но какво ще кажете за лоялността? Нима войниците не се бият за каузи? — попита Теодомир.
— Аз съм лоялен към тези, които ме наемат. И след като договорът се подпише, съм длъжен да спазя думата си.
И погледна съзаклятнически Паррал, като търговец — търговеца.
— Ако не беше така, кой би купил онова, което продавам?
Паррал се изсмя. Късо и хладно. И се наведе над масата.
— И какво точно имате за продажба, полковник?