— Хайде, момко. Тия клоуни ще продължат така цяла нощ, а аз мисля да пийна една-две бири.
И също толкова тихо, колкото бяха дошли, Стен и Алекс отново се скриха в нощта.
— Не можех да му откажа на момчето — обясни Алекс.
— ЗА ПОО… ЧЕСТ!
И раздърпаните същества надигнаха оръжията си за почест. Поне тези, които имаха оръжия.
— Оуу — каза Алекс очаровано, — глей как го направиха, на вълни на вълни, страхотно!
— Ти — каза му Стен — имаш още по-шантаво чувство за хумор и от Махони.
— ОРЪЖИЯ, ЗА… ПРЕГЛЕД!
Защракаха затвори и строените кандидат-наемници отвориха пълнителите за инспекция. Младежът с капитанските знаци, в защитен клин и синя куртка, понечи да отдаде чест.
— Ротата е готова за преглед, полковник!
Стен въздъхна и тръгна по редицата. Спря се при първия — той леко трепереше. Стен протегна ръка да вземе карабината му. Кандидат-наемникът не я пусна.
— Трябва да ми я дадете, щом ви я поискам — обясни Стен.
Мъжът пусна оръжието. Стен прокара кутре по вътрешността на запалителната камера и изтри следите от нагара. Надникна в ръждясалата цев и върна оръжието. След което пристъпи към втория.
Прегледът отне само минута.
Стен се върна пред капитана.
— Благодаря ви, капитане. Можете да освободите хората си.
Капитанът го зяпна.
— Но… полковник…
„Е, добре. Щом искаш обяснение“ — помисли Стен.
— Капитане. Хората ви не са обучени, нямат опит и не са готови за сражения. Оръжията им — на тези, които имат оръжия — са готови за претопяване, не за убиване на хора. Ако наема ротата ви, ще е…
— Все едно да поведеш агънца на заколение — подхвърли Алекс. Нито Стен, нито капитанът разбраха за какво говори.
— Съжалявам, капитане. — И Стен си тръгна. Младият офицер го догони, заговори нещо, после замълча и почна отново.
— Полковник Стен… сър, ние… ротата ми… трябва да ни вземете. Всички сме от една планета, до един. Отраснали сме в един район. Използвахме всичките си спестявания само за да дойдем тук. И вече сме на Ястребов трън от пет цикъла, но досега… ами… — Изведнъж осъзна, че всъщност се моли, и млъкна.
— Благодаря, че ни отделихте време, полковник — завърши младокът.
— Почакайте малко, капитане. — На Стен му хрумна нещо. — Заседнали сте на плитко, нали? Зед-кредити? И никой не ви наема, нали?
Капитанът кимна с неохота.
— Капитане, аз не мога да ви използвам. Но в центъра на града има един, който може.
На лицето на младока се изписа надежда.
— Един стар сержант. Ще го намерите в Наемния офис на Имперската гвардия. Но той ще иска да види във вас следното…
Стен пренебрегна хилавото момче, седнало на масата срещу него, и се обърна към Алекс.
— Поредната шегичка ли, сержант?
— Не, сър. Не знам откъде и за какво е дошъл този момък.
Момчето беше около деветнадесетгодишно. Приблизително на височината на Стен и около петдесет кила на тегло, кривокрако. Дори на дневна светлина Стен забеляза блясъка на имплантираните му лещи.
— Вие искате да се запишете?
— Естествено — отвърна уверено хлапакът. — Между другото, казвам се Игън. И говоря от името на дванайсет колеги.
— Колеги? — повтори слисано Стен.
— Да. Искаме да се запишем. Прочетохме договора ви и приемаме условията за срока на службата.
Стен простена наум. Този ден се очертаваше доста дълъг.
— Ако сте прочели… ъъ… предложението ни, щяхте да разберете, че…
— Разбрах, че търсите банда главорези. С ками в зъбите или където там ги носят хората ви.
— Тогава защо…
— Защото не можете да се биете без мозъци.
— Смятах — каза Стен, че все ще мога да си ги осигуря.
— Вие? Един прост войник? — Този път Игън го погледна слисано.
— Оправям се.
— Оправяте се? Но ще ви трябва боен анализ. Ще ви трябват прогнози. Ще ви трябва някой за логистиката. Някой, който на място да импровизира система за електронен мониторинг. Ще ви трябват… полковник, съжалявам, ако звучи нахално. Но вие наистина имате нужда от нас.
— Абсурд: Вие и приятелите ви… предполагам, че са като вас? — Стен мина на друга, малко по-вежлива тактика. — Преди всичко, как мога наистина да съм сигурен, че сте мозъкът, за който се представяте?
— Вероятно защото зная, че разплащателната ви сметка на Първичен свят е 000–14–765–666 СМЕТКА ПИТОН, депозитор едно Паррал, безименен свят, а текущият ви баланс към тази сутрин беше точно $72 654 080 кредита.
Много тиха тишина. Стен реши, че започва да му писва да седи зяпнал.
— Как по дяволите — изломоти той, — сте разбрали това? Та ние оперираме с посреднически сметки.