— Сега разбирате ли защо ви трябваме, полковник?
Стен не отговори веднага. „О, Махони! Защо ме прати тук, сам самичък? Откъде да знам що за скапаняци му трябват на човек за една частна война? Досега само симулирам. Защо не съм с Бет и тигрите и да върша нещо простичко, като да замразя някой диктатор например?“
Съвзе се и попита:
— Игън. Един въпрос. Кои сте вие и вашите приятели?
— Ние… ами доскоро бяхме студенти в горния курс на един лицей.
— Кой по-точно?
Игън се поколеба, след което каза:
— Първичен свят.
Стен и Алекс се впечатлиха. Дори войниците знаеха, че Империята избира най-умните, за да следват в Лицея на Централния имперски свят.
— И защо сте тук?
Игън огледа бардака. Наблизо нямаше никой, който да чуе.
— Една нощ експериментирахме. Направих „пикбокс“ — нещо, с което се влиза в компютър…
— Знаем кво е — прекъсна Алекс.
— Отначало беше много гот, но накрая взехме, че влязохме в компютъра на имперското разузнаване.
Стен — мъчеше се да запази лицето си безизразно — вдигна ръка за тишина и Игън млъкна. Стен кимна на Алекс и двамата станаха и отидоха в другия край на бардака, като мимоходом се оглеждаха за микрофони.
— Ти знаеш ли кво е направило това малко, но опасно момченце? Той и приятелчетата му са влезли във файловете на Махони. Не е чудно, че са тук на Ястребов трън. Шпионажът е по-добър от доживотен наказателен батальон. — Алекс се изкикоти.
— Какво мислиш за полковник Махони сега?
— Мисля, че ни натика в един свят, пълен с говна.
— Значи трябва да наемем тези хлапета?
— Нямаме друг избор, момко.
По пода се валяха купища разпечатки. Стен прокара длан по вече порасналата си коса и се зачуди защо по дяволите хората искат да стават генерали. Досега не беше се замислял с колко бумащина трябва да се оправи човек преди да може да изкомандва: „Огън!“
Алекс се беше проснал на дивана и кротко прелистваше дългия доклад, а пръстите на Игън ловко шареха по клавиатурата на компютъра. Хлапакът изтрака последния откос клавиши и се изправи.
— Готово, полковник. Всички подразделения са в готовност.
— Тъй — съгласи се Алекс, пусна доклада на пода и се пресегна за бутилката.
— Тъпотиите на Стен — каза Стен, застана в подигравателна поза „мирно“ и отдаде чест във въздуха. — Готови за операция, сър! Имам двеста бойци, които…
— Двеста и един — прогърмя глас от вратата.
Алекс скочи с пистолет в ръка, а Стен зае поза за атака.
Гласът се затътри напред и Стен реши, че това е най-грозният и най-нашареният с белези хуманоид, който е виждал.
Непознатият вдигна двете си ръце с длани навън — универсалният жест „не нося оръжие“. Стен и Алекс леко се отпуснаха.
— Кой сте вие, по дяволите?
Мъжът сведе поглед. Представете си един великан, висок два метра и половина, попрегърбен и малко засрамен.
— Казвам се Кършайн — каза той. — Искам да дойда с вас.
Стен се отпусна и награби бутилката.
— Прекратихме рекрутирането вчера. Защо не кандидатствахте тогава?
— Не можах.
— Защо?
— Бях в дранголника.
— Няма проблем с това — каза Алекс: стараеше се да говори дружелюбно. — Всички сме били там. Даже майка ми.
— Обаче аз не бях с тайфа — каза Кършайн. — Нямаше кой да ми плати гаранцията.
— Ако сте соло, какво правите на Ястребов трън? — попита Игън.
— Търся си работа.
— Някакъв опит? — попита Стен.
— Така мисля — отвърна великанът. — Имам това.
Порови в кесията на кръста си, извади един много опърпан и омазнен фиш и с неохота го подаде на Стен.
Стен го взе и го пусна в слота на четеца. Започваше като стандартен сертификат, издаван от Гвардията при уволнение.
НАСТОЯЩЕТО УДОСТОВЕРЯВА, ЧЕ ПРИНОСИТЕЛЯТ Е
КЪРШАЙН, УИЛЯМ
РЕДНИК
СРОК НА СЛУЖБА: 20 ГОДИНИ
ЗАЧИСЛЕН: ПЪРВИ ГВАРДЕЙСКИ ЩУРМОВИ
ВОЕННИ УЧИЛИЩА: НЯМА
ОРДЕНИ И ДРУГИ ОТЛИЧИЯ: НЯМА
КАРИЕРА: 27 Планетарни щурма. Първа вълна. 12 спасителни експедиции, 300 поддържащи щурма (Табл. XI за подробности), предлаган за следните награди: Галактически кръст, четири пъти; Имперски медал, осем пъти; Звезден куп Титан, шестнадесет пъти; Споменаван в депеши, един път. Разжалван, 14 пъти (табл. Х2 за подробности).
Фишът продължаваше да се върти. Стен вдигна очи към великана с нескрито уважение. Този Кършайн беше предлаган четири пъти за най-високия медал на Империята! И…
— Що са те шкартирали четиринайсет пъти?
— Не се оправям с хората.
— Защо? — попита Игън.
— Де да знам, Не мисля, че са лоши. Само дето… правят едни неща… дето не ми харесват. И аз… нали… трябва да взема мерки.