Кърия се изплю.
— Наемници! Но един наемник може да се сражава, въпреки че защитава зла кауза. Тези мъже са изпитанието, което ви предстои, о, бъдещи яни! В този момент лъжепророкът Теодомир събира армия срещу нашите мирни светове. Армия от неверници. Такава армия, ако ни завладее, ще се постарае Истината на Таламеин и ние, неговите слуги, да престанем да съществуваме. Ако те победят, ще бъде все едно, че никога не сме съществували.
Генералът направи многозначителна пауза и после попита високо:
— Кажете ми, о, бъдещи яни — Всевишният да не дава дано… не си ли струва всичко това Смъртта? Моята смърт, вашата смърт — смъртта на всеки мъж в тази зала?
Тишина. И тогава един кадет стана. Кърия автоматично си го отбеляза на ум с гордост.
— Смъртта! Да живее смъртта!
И всички кадети завиха с дългия, див вой на хищни зверове.
Стен завъртя два пъти термичната котва и я метна право нагоре. Кордата, навита в краката му, изчезна нагоре в скриващия всичко сняг, котвата се удари в стената на Цитаделата на двайсетина метра нагоре и моментално се саморазтопи и се залепи за нея.
Стен дръпна. Стабилна връзка. Започна да се катери — тялото му беше почти на деветдесет градуса спрямо извитата повърхност на Октопода.
Стигна до котвата, притисна се в нея и хвърли нагоре втора котва. Въпреки куките си тя за малко да се изплъзне и да падне преди зарядът да я нагорещи и да прихване.
Стен започна втория етап от катеренето по покрива на янското светилище.
Под него Алекс, Кършайн и командосите на Филипс лазеха по извивката на страховития Октопод като рояк ледени мухи. Котви, ръкавици и боти намираха всяка гънка по гладката повърхност.
Стен пръв се добра до климатичната мембрана и надникна през червеникавото й сияние в катедралата. Беше празна. Алекс се издърпа зад него и го потупа по ботата.
Стен се протегна назад за топящия заряд и задъханият от катеренето Алекс му го пъхна в ръкавиците. Стен огледа още веднъж заряда, още веднъж благодари на бързаците от Лицея, облиза го, от което езикът му едва не замръзна, и го лепна в „дишащата“ мембрана. След което моментално се спусна надолу по въжето.
Зарядът се запали, засвети и цялата повърхност на мембраната бавно започна да се топи и да се цепи. Право към ядрото на янската Цитадела зейна дупка.
Стен взе от Алекс кука, закрепи я на ръба и размота кордата надолу в катедралата.
След което се спусна в лоното на Цитаделата. Алекс, Кършайн и хората на Филипс бързо го последваха. Стигаха до пода и веднага се пръскаха из катедралата да огледат за противници и да осигурят кръгова отбрана.
Стен стоеше в центъра на помещението. Изглеждаше страховито. Почти усещаше по кожата си злото, струящо от стените. На мигащата светлина на факлите грамадните статуи се издигаха над него като зловещи грифони, готови сякаш да се нахвърлят от гората окачени по стените полкови знамена. Наистина си беше храм — храм на култа към жестоката смърт.
Чу зад себе си свистящия дъх на Алекс.
— Таквоз студено място не бях виждал — прошепна той. Стен кимна и после каза на Кършайн:
— Гръмнете я.
Янските кадети се хранеха мълчаливо. На огромната сцена офицерите също се трудеха над блюдата си. Генерал Кърия похапваше учтиво от всяко блюдо, след което го избутваше. Отказа, когато един сержант предложи да му напълни чашата с вино.
Кърия огледа кадетите и се развълнува от гордост. Скоро тези млади мъже щяха да се включат във великата, предвождана от него янска кауза. Знаеше, че много от тях ще умрат. Зачуди се дали някой от тези младоци някой ден ще стане генерал като него.
И в този момент дойде неописуемата, разбиваща душата експлозия. И от толкова години насам Кърия за пръв път изпита страх. Врагът беше ударил там, където яните не вярваха, че е възможно. Под атака беше Цитаделата.
Восберх и хората му се носеха на бегом към казармите. Минути по-късно янските постове реагираха на отвличащата атака, започнаха да се изсипват от казармите и да измират, заливани с изпепеляващ огън.
Восберх изрева команда и огневият му екип тежко тръгна напред. Бързо заредиха огнехвъргачката, натиснаха ръчките — и блъвнаха огнени езици.
Първият казармен комплекс избухна в пламъци.
Кършайн се добра до една от статуите и окачи един от термалните заряди на грамадната метална ръка. Стен, Алекс и хората на Филипс правеха същото из цялата катедралата.
Стен залепи последния си термален заряд и хукна към огромната врата. Двамата с Кършайн излязоха последни, Стен изрева команда и Кършайн плесна детонаторния бутон. Зад тях термалните пакети започнаха да се взривяват.