— Красиво е — призна Стен. — Дали ще подейства?
— Кой изобщо ще разбере, по дяволите? — каза Бет. — Ако подейства, сме живи и здрави, ако не…
Обърна се и закрачи към мостика. Хъгин и Мънин поеха след нея; опашките им се полюшваха.
— Приближаваме — докладва янският оперативен дежурен.
Капитанът не му обърна внимание. Прехвърляше през мозъка си тактически ходове — вражеският кораб ще: (а) влезе в битка… и ще бъде унищожен; (б) ще се предаде… невъзможно; (в) ще изстреля отклоняваща мишена и ще навлезе в атмосферата.
Единствената възможност…
— ЕКМ — каза той по интеркома. — Докладвай готовност.
Паузата се проточи.
— Повечето единици в готовност, Зигфер. Възпираща система в готовност, система за отличаване на цел плюс-минус четирийсет процента, блокираща — на пълна готовност.
Екранът прекъсна: 32 МИНУТИ ДО ПРИХВАЩАНЕ… 33 МИНУТИ ДО ВЛИЗАНЕ НА ЦЕЛТА В АТМОСФЕРАТА.
Старият рак „Сиенфуегос“ продължаваше успешното засега припкане.
В командния отсек бойците на „Богомолка“ се бяха стегнали здраво — включително тигрите, изолирани в своите капсули — кой знае защо, те не изглеждаха особено доволни от състоянието на нещата. Оттук нататък битката беше в ръцете на каквито там богове бяха останали в четиридесети век.
Като се изключеха тигрите, всички останали бяха облечени във фототропните бойни костюми на „Богомолка“. Не носеха никакви отличителни знаци, само черния петлик на лявата яка и плоската черна емблема на богомолка на дясната.
Три екрана светеха смътно; детекторът за близост, прикован в яничарския кръстосвач, главният монитор — в приближаващата се планета, чиято атмосфера вече бе започнала да се показва като мъгляв блясък, и централната навигационна система на Айда.
Док им предложи ненужния си и някак садистичен коментар:
— Шестнайсет минути до атмосфера… 15 минути до огневия обхват на „Турнмаа“… 15 минути… 14.90 минути… 14.30 минути, поздравления, Айда, поведе.
Алекс го прекъсна. Тумбестият шотландец от света с тройна гравитация лежеше в ускорителната си койка. Беше настоял, че ако ще мре, поне да умре в униформа. И всички се съгласиха.
— Било е на Айрт… ан, още преди Императора. По онова време, моите предци се наричали планинци.
— Дванайсет минути, изравнихме и се приближаваме — невъзмутимо каза Айда.
— Та по онуй време бритите не били врагове. Само че империята им я управлявали скотите, без те да го знаят.
Въпреки напрежението на Стен му стана интересно.
— Алекс, как по дяволите можеш да управляваш империя, без никой да знае?
— Десет минути до атмосфера — каза Док.
— Ще ти обясня някой друг път, момко. Та един хубав ден минава полк бритски гвардейци, хубави и горди с червените си униформи и мушкети. И значи вървят си те през долчинката, музиката свири, барабаните бият, песента ехти — и изведнъж чуват от скалите над тях: „Ехей, аз съм Рижия Рори от Долината!“, а британският генерал поглежда нагоре и го вижда оня ми ти огромен планинец, косата му се вее, през рамото му — меча кожа, и с грамаден меч в ръката. И му се вее и червената брада. И тоя ми ти великан взел, че пак им викнал: „Ехей, аз съм Рижия Рори от Долината! Прати ми тук горе най-добрия си мъж!“ И тогаз бритския генерал се обръща към адютанта си и му вика: „Адютант! Прати горе най-добрия ни мъж. Искам му на оня главата!“
— Изчакай замалко — прекъсна го хладно Айда. — Изстрелваме.
В командния отсек — мъртва тишина… ако се изключи учестеното дишане на стегнатите в капсулите тигри.
Представи си три обекта, мишената/цел, преследвача и преследвания. Секунди… вече милисекунди в гонитбата на разстояние една светлинна година… докато „Сиенфуегос“ се опитва да се скрие в атмосферата. Три фактора в уравнението. След което най-неочаквано се появява и четвърти, точно когато примамката излита.
— Капитане! Имам двойна цел!
— Дръж курса. Повтарям, дръж курса. ЕКМ, имаш ли избор?
— Съвсем не, капитане. Нямаме… Таламеин да ни е на помощ… Всички системи изгубени при сблъсъка.
Капитанът изключи кома и преглътна ругатните, които нахлуха неканени в дисциплинираната му памет. Замени ги с молитва и после каза:
— Духът на Таламеин — видян в единствения му истинен пророк Ингилд — да е с нас. Всички станции! Готови за битка!
Когато ракетните станции за близък обхват кораб-кораб „Въдъл“ откриха огън, яничарският кръстосвач заприлича на ято делфини. Огън, прекъсване на енергията, оглеждане за цел.
ВЪДЪЛ ОПЕРАТОР ДАННИ: ЦЕЛ… ЦЕЛ НЯМА… СБЛЪСЪК… ЕХО… ИМА ЦЕЛ… ЦЕЛ… ДВОЙНА ЦЕЛ… ДВОЕН ОГЪН… ПЪРВА ЦЕЛ НЕАКТИВНА… ПЪРВА ЦЕЛ ВЪЗМОЖНО АКТИВИРАНЕ… ЦЕЛ… ИМАМ ЦЕЛ… ПРИЦЕЛВАНЕ… ВСИЧКИ СИСТЕМИ НА ЦЕЛ… ВСИЧКИ ДРУГИ ЕДИНИЦИ ПОДЧИНЕНИ НА ЦЕЛ… ПРИЦЕЛВАНЕ…