Имаше само една подходяща такава: буцестата ръждива маса на „Адърстън“, вече едва на четири хиляди метра над терена: продължаваше да бълва топлинни вълни и се сриваше точно над главите им.
— Станция три… имаме поразен отсек. Всички единици поразени — докладва един бхорски офицер.
— Чии са? — попита Восберх. Преди да чуе отговора, една ракета проникна в командния мехур и избухна. Дълъг един метър къс стомана разцепи гръбнака му точно над кръста.
Стен избута тялото от пътя си и огледа Одо. Бхорската брада беше кръвясала и едното око, изглежда, си имаше неприятности. Но ревът му беше силен и усмивката широка, когато включи двата двигателя за спирачната тяга.
— Двеста метра…
Стен залегна в противоударната си капсула.
Докато се спускаше надолу, „Адърстън“ създаваше впечатлението, че е задържан във въздуха от многоцветен огнен фонтан — всички оръжия се бяха насочили към безпогрешната цел. Отсеците и проходите на „Адърстън“ бързо станаха на решето; бхори и хора умираха в кръв.
Помощник-капитанът на Одо рухна, от раната на гърлото му бликна кръв и тялото му се отпусна върху пулта. Кършайн беше излязъл от капсулата си и залиташе към пулта. Смъкна мъртвия бхор от клавишите и залегна по корем на палубата точно когато една от спирачките „Юкава“, все още на пълна тяга, отхвърча нагоре.
Повечето янски снаряди и ракети се отклониха след спирачната тръба, издигаща се на дъга в небето.
След което в очите на Стен вече нямаше нищо освен огромния хангар. Корабът се приближаваше и вратите се издигнаха пред него и се превърнаха в центъра на неговия свят и на неговата вселена и:
„Адърстън“ се вряза с адски грохот в чудовищните врати, все едно че бяха от мокра хартия. Корабът увисна, забит в бетона, а после, като в забавен каданс, вратите на завода се разпаднаха и корабът с разтърсващ земята трясък рухна върху отломките.
— Хайде! Бързо! — закрещя Стен, когато чу как детонаторните заряди изхвърлиха носовия конус и после сухото стържене на колелата с потрошени зъби, мъчещи се да спуснат десантните рампи.
Алекс беше нарамил Одо, буташе пред себе си куцукащия Кършайн и се спускаха от командната зала сред обърканата гмеж на войниците на Матиас и Восберх, която пое на бегом към пистата.
Но без паника, никаква паника. Стен изгледа гордо как оръжията се смъкнаха от раменете на войниците и специалистите по кръгова защита заеха позиции, насочиха тежките оръжия и засипаха ответен огън по янските единици.
V-образно крило на бхорските лихтери помете пистата на височината на човешки гърди, оръдията стреляха, ракетите свистяха, дюзите бълваха огън.
От янските позиции се надигнаха кълба пушек.
— Давай! Давай! Движи! Движи!
„И защо, по дяволите, не мога да направя нищо по-вдъхновяващо освен да викам?“
Завиха покрай хангара към определения за тях обект за взривяване.
„И защо, дявол да го вземе, крещя, след като е толкова тихо? По дяволите, човече, ти си оглушал. Не, не си!“ И Стен си даде сметка, че единственият огън идва от собствените му бойци.
Алекс ревеше да спрат огъня, а Одо с ръмжене напираше към Стен, целият в кръв и ухилен.
— Имаме един час, полковник, и тогава, кълна се в майчината си брада, целият този свят ще отиде в ада!
Не чак толкова поетично Стен реши, че Одо му казва, че е включил таймера на корабните заряди конвенционални експлозиви, но равни по мощ на 2КТ ядрена бомба.
Кърия отвърна отривисто на поздрава, щом влезе в командния пост. Всички бяха спокойни, забеляза той с одобрение, и всички наблюдателни екрани бяха включени.
— Обстановка?
— Приблизително хиляда нашественици — докладва един от офицерите. — Никакъв признак за сериозна поддръжка или за бойни кораби, навлизащи в атмосферата. Всички съдове са тактическа ВВС поддръжка. Никакъв признак за потенциален ядрен товар.
— Нашествениците… наемниците ли са?
— Така изглежда, генерале.
— И това… — Той махна с ръка към екрана, на който сред бетонните отломки се виждаше полегналата грамада на „Адърстън“ — е тяхната цел?
— Да — отговори друг янец. — Очевидно разузнаването им погрешно е оценило дебелината на вратите. Няма сведения за сериозни поражения на завода. Всъщност, генерале, след като нападателите бъдат ликвидирани, заводът ще може отново да функционира след три, най-много четири цикъла.
— Чудесно.
Кърия седна пред главния команден пулт и се замисли. Проклетият Теодомир беше опитал поредния рейд. Бяха се провалили, но щяха да опитат да нанесат колкото се може повече поражения. След като нямаше сведения за десантни кораби, които да ги приберат, изглежда, се надяваха, че ще могат да завземат и да задържат Ърич. „Което означава, че очакват да се предадем.“